За генетиката и генеалогията

Регистри за раждане, брак и смърт

В началото след като направих втория си генетичен тест – Family Finder във Family Tree DNA, първият бе с National Geographic Genographic Project – Geno 1.0, много се ентусиазирах и започнах да пиша на всички съвпаденци. Някои отговаряха изчерпателно, други кратко – „I must say that I am very surprised to receive this e-mail. …. If you look at my family tree on FTDNA you will only need to consider that portion corresponding to my father’s ancestry. That being said, I have no reason to believe I have any connection to Bulgaria in the last 4,000 years. „

Но получих и скастряне от един съвпаденец, за съжаление не успях да открия мейла, в който направо ми каза „do your homework“ и намери най-напред документи, на чиято база да изградя дървото и след това да започвам с разпитване на съвпаденците. Отговорих му, че в България няма голям времеви хоризонт за търсене на документи. Но се замислих и започнах да търся. Търсенето започна през юни 2014г. С тази първа публикация в блога, направо преписах информацията, с която започнах една от темите във форума ни –
Регистри в Държавен Архив и ЕСГРАОН .
Въпреки, че от тогава мина много време все още получавам запитвания по темата и то предимно от чужденци, които имат роднини или предшественици от България.

Тръгнах със запитване към община Велико Търново за документи по гражданско състояние за прародители по линия на дядо по майчина линия. Ето и какво отговориха: „Официално регистрите по гражданско състояние се съставят в кметствата след 24-03-1893г. с приемането на правилник към Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията приет на 15-12-1892г. С приемането на закона за първи път се въвежда официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние. Преди въвеждането на актовете по гражданско състояние събитията раждане, женитби и умирания са се доказвали чрез свидетели и с писмен документ. Съществували са и църковни регистри.От 01-01-1921г. на основание Закон за регистър на населението от 19-12-1920 / ДВ. бр. 214 от 21-12-1921г. се въвеждат регистри за населението въз основа на сведения, които дават главите на домакинствата при общото преброяване на населението извършено на 31-12-1920г. В регистъра се записват всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея. Воденето на регистрите за населението се възлага на градските и общински кметове. Тези регистри са се водили до въвеждане на Единната система по гражданска регистрация през 1977г., когато лицата са получили ЕГН. Информация за местонахождението на регистрите по гражданско състояние и семейните регистри може да се получи от ГД „ГРАО“ http://www.grao.bg в раздел местосъхранение на регистрите.“

Първоначално мислех, че е необходимо да внеса писмото лично на гише, но практиката да се изпрати писмото по пощата с обратна разписка се оказа по-ползотворна. На този принцип ми отговориха и предоставиха документи община Пловдив, община Попово, община Карлово. Община Свищов също отговори, но аз търсих документи преди годината 1893г. Писмата до общините следва да се адресират до кмета на съответното населено място, а не както първоначално смятах, че трябва да е до регионалната служба ЕСГРАОН. Йерархично службата е подчинена на кмета и неговата резолюция е необходима, за да се задвижи апарата. При писмо до кмет – нужно е да се посочи каква е роднинската връзка с търсеното лице, желателно да е пряка, но е възможно да се получат документи и за братя и сестри на пра-дядо или пра-баба.
Натъкнах се разни варианти на предаване на данни в Държавен архив :

• Община Велико Търново пази всички регистри от 1893 до днес при себе си в служба ЕСГРАОН
• Община Елена, окръг Велико Търново е предала регистрите до 1910г. включително в Държавен Архив Велико Търново, останалите са в ЕСГРАОН Елена.
• Община Пловдив е предала регистрите за раждане и смърт до 1910г. включително и регистрите за жентиби до 1920г. включително в Държавен Архив Пловдив, т.е. съхранява за първите след 1911 и за вторите след 1921г.
• Община Попово е предала регистрите за раждане, женитби и смърт в Държавен Архив Търговище за периода 1893 -1910 и за периода 1929 -1933г. включително. Т.е. неясно защо са запазили периода 1911 -1928г.
• Община Пазарджик е предала регистрите за раждане, женитби и смърт в Държавен Архив Пазарджик за периода 1893 -1910, докато за село от окръг Пазарджик като Калугерово или Овчеполци не са предадени в Държавен Архив и са си в ЕСГРАОН.

Държавен Архив предлага услугата проверка – преглед на архивни единици.
Бях пуснала писмо с обратна разписка до Държавен архив Пловдив с молба да бъде открит Акт за женитба, като знаех ориентировъчно годината на сключване на брака по годината на раждане на първото дете, както и ориентировъчното място – Пловдив или Калофер. По мое искане проверката включваше диапазон от няколко години. Документа беше открит и ми струваше 50лева, но ми спести ровене и четене в архива.

Организация на регистрите

Вид 1 – предварително напечатани бланки, в които се попълват данните – използвани са в периода 1900 – 1906 (ориентировъчно) и лесно се търси в тях.

Вид 2 – книга с празни листове, в които се изписват по хронологичен ред актовете – раждане, женитба, смърт, – както дойде събитието и както дойде на страницата. Има актове дето започват от последния ред на страницата. Тези актове дори нямат заглавие от типа – акт за раждане, а трябва да го прочетеш до средата, за да разбереш дали е акт за раждане или смърт. Направо е отвратително да се четата тези. Трябва ви линия и като се изморят очите – лупа.

Вид 3 – книга с празни листове, в които се изписват по хронологичен ред актовете – раждане, женитба, смърт, – както дойде събитието, но всеки акт започва на нова страница и има поле, в което са изнесени имената на лицата в акта. Тук бъдете внимателни – при раждане изнасят името на свидетелите и бащата, а не на самото дете.

Вид 4 – като вид 3, но са се поддържали отделни книги (регистри) за отделните събития – книга за раждане, книга за женитби, книга за смърт. По-лесно е търсенето от вид 2 и 3, защото може да се фокусирате тематично.

Екстрата – Индекс!За някои регистри съществуват индекси създадени на по-късен етап. Индекса е азбучен, като посочва името на лицето, за което е създаден акта, и номера на акта. Понякога в индекса има и дати. Понякога има и куриози – индекса за раждания през 1898 (в регистър В ДА Пазарджик) беше пришит в регистър за умирания за 1899г. А аз предния ден гледах ражданията и 1898 я прегледах лист по лист. Чувствах се адски прецакана.

В актовете обръщайте внимание на свидетелите – често това са роднини – братовчеди, сватове, зетьове – в повечето случаи се записва родствената връзка. На свидетелите също се описва възрастта и професията.

В актовете за женитба са описвани четиримата сватове, професия – занаят, възраст, място на раждане и други подобни, като там често жените са със бащините имена. Така ясно са се опитвали да  разграничат лицата, с цел да няма близкородствени бракове.

В актовете за смърт също така се описват родителите на починалия, но в този случай майката е с името си по мъж, а не по баща.  Има и редки случаи, където писарът не си е дал зор да опише родителите и е заместил имената им с „неизвестни“. Ако този, който умира, е оженен / омъжена и не е вдовец/вдовица т.е. остава другия съпруг жив, задължително се посочва колко години е проживял брака. С откриването на акт от 1901 на дядото на моя дядо, разбрах имената на родителите на починалия и успях да върна родословното дърво с още едно поколение родено в началото на 1800-те

В актовете за раждане се посочва кое подред е детето на майката – така може да се открият нови лица, както и чрез актовете да се подредят децата, дори и да не се открият всички актове. Например ако  знаем за 4 деца, но по актовете открием, че това, което ние знаем, че е 4 е пето съгласно акта…..

Внимавайте с образуването на имената на жените след брака. След брака те не са запазвали бащиното си име, а са приемали личното име на мъжа като второ. До към 1900 не са имали трето. За някакъв период до 1940-те имената на жените са били личното на жената, второто е личното на съпруга и третото е бащиното на съпруга. След 1940-те вече са личното на жената, второто е личното на бащата на жената и третото е бащиното на съпруга. Когато описвате в писмата за държавен архив и ЕСГРАОН изписвайте им и изисквайте да търсят различните варианти:

Например с Тодора, дъщеря на Стефан Колев, омъжена за Емануил Киров Данчев

• лично, бащино = Тодора Стефанова
• лично, бащино, фамилно = Тодора Стефанова Колева
• лично, личното на съпруга, бащиното на съпруга = Тодора Емануилова Кирова
• лично, личното на съпруга, фамилното на съпруга = Тодора Емануилова Данчева
• лично, бащино, фамилното на съпруга = Тодора Стефанова Данчева
• лично, бащино, бащиното на съпруга = Тодора Стефанова Кирова

Отделно като знам, че в някои актове, Тодора (в акта за жентиба) е записана Тодоринка Данчева (в акта за раждане на първото й дете), Тодора Е. (Емануилова) Данчева (в акта за раждане на третото й дете), т.е. има и вариации в малкото име – нещата стават още по-объркано хаосни!

Обратно към регистрите – Община Пловдив ми отговориха, че е имало преброяване в следните години

• 1926
• 1934
• 1946
• 1965

Т.е. този „семеен регистър“ се е започвал в съответната година по-горе и в него са се вписвали всички промени до новото преброяване. Например страницата за домакинството от 1934 съдържа информация до 1946, а този от 1946 до 1965, а този от 1965 до въвеждането на ЕСГРАОН в 1977.

Например аз използвам тези регистри за да се извлече информация дали определено лице е било живо към определена дата.

Държавен архив (и регионалните му единици) са започнали да дигитализират архива, но са много бавни. В момента цифровизират описите на фондовете, далече са от сканиране и индексиране на самия документ. Само като си помисля в един акт за раждане колко имена, дати, населени места, улици и други данни, които подлежат на индексиране с цел да са критерии за търсене … в близките 1000 години няма да се справят….

За сега съм най-разочарована от ДА Пазарджик. Само се оплакват колко са малко, колко са натоварени, пък за трите дни работа там ги гледах как взаимно се дебнат и нищо не правят…..

В Държавен архив достъпът е освободен. Стоварват ти на една маса в читалнята регистрите и започваш сам търсенето. Работно време на читалнята – 09:00-17:30 без почивка.

В ЕСГРАОН достъп до документите няма – там се работи с входящо писмо, защото са документи, регистри на населението от където се издават удостоверения за наследници, актове за раждане, и други подобни на живи хора и за това достъпът на неоторизирани лица е недопустим.

До Държавен архив се входира писмо само ако искаш те да направят прегледа вместо теб.

Относно организацията при посещение в съответния архив – има разлика от регион до регион, но принципно при посещение на място се попълва заявление като се описват фондовете, описите и архивните единици. За да се изпълни заявлението се заплащат пет лева. Ако имате читателска карта ( за 6 месеца или година, важи за всички териториални архиви, съответно цена от 6лв и 10лева – информация от 2014г. ) не заплащате цената на заявлението.

Днес (разбирайте 9ти септември 2014г.) в ДА Пловдив се разговорих с директора на архива. От дума на дума стигнахме и до какво предлагат ancestry.com като достъп до архивна информация – преброявания, актове за смърт, раждане, женитби, военни регистри (повиквателни, починали) от Първата и Втората Световна Война, входни листове от пасажери от презокеански кораби, годишници от училища, албуми от випуските ….. в различните абонаментни планове,….

Той сподели, че интерес от външни лица е имало към това да се закупи правото да се сканира, индексира и т.н. тази информация срещу правото да се продава on-line достъпа до базата данни, но не се е реализирало, защото ред закони (като за личните данни и други подобни) са в противоречие с подобен вид търговска дейност. От друга страна архивите ни тънат в нищета и нямат техника, с която да обработят документите. Страници в томовете от регистрите по гражданско състояние се разпадат, късат и зацапват, защото още по време на създаването им и последвала употреба не са били пазени.

Във Велико Търново има два архива – районен архив от структурата на Държавен Архив и Военен Архив. Дори физически Регионален държавен архив – В. Търново е в отделна сграда от Държавен военно-исторически архив. Проектът на ДА Велико Търново е бил със странично финансиране, но дали по европейски програми, или от друг бюджет……   Ето и актуален линк към сайта на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) и част от цифровизираните архиви във връзка с Войните на България

Каква стратегия да си изработите? За извадка или проверка в регистри в служба ГРАО трябва винаги да доказвате връзката с лицето, което проучвате. За е хубаво проучването на е структурирано по поколения – потърсете акт за раждане на баба / дядо, след това потърсете смъртните актове иакта за брак на родителите им. В тези два типа документи има много информация и ще ви ориентира както за имена, така и за населени места и и възраст. Тази поредица от документи са достатъчно добро доказателство за родственост. После преминавате на 2ри прародители и така се връщате назад и назад. Аз дори бях до Румъния да търся документи в румънския държавен архив в Костанца, но за това друг път. Можете да търсите и в църковните регистри на трите тайнства – кръщене, брак и смърт.