• ¡Welcome to Square Theme!
  • This news are in header template.
  • Please ignore this message.
Здравейте гост! Вход Регистрация


Рейтинг:
  • 68 Гласа - 2.57 Средно
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Антропологични и генетични проучвания на прабългарите
#11
(04-13-2016, 10:18 AM)Atom Писа: Тракия и особено горно-тракийската низина са обезлюдявани многократно. Ако се погледне диалектния атлас ще се види, че именно горно-тракийската низина е гранична зона на основните диалектни групи -http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/.  Подобно нещо не може да стане, ако имаме тотално обезлюдяване и заселване с ново население от някъде си.  По скоро става въпрос за своеобразна пулсация - при всеки катаклизъм населението се оттегля в планинските райони - Родопите, Балкана, Средна гора, Сакар и Странджа, а след това бавно наново колонизира равнината. Процесът се повтаря непрекъснато. Рицарите от третия кръстоносен поход например заварват почти цялата низина, вкл. и Пловдив обезлюдени.

За мен по-интересен е въпросът кога се славянизират Родопите. Диалектите в по-голямата част от Тракия се свързват именно с тях в групата на рупските говори.

Друг интересен момент е, че най-голямата река в района променя името си и от Еврос, Хеброс, Ибър става Марица. Интересното в случая е не самата промяна, а времето когато става. Това не е периода на най-големите катаклизми в ранните векове при варварските нахлувания или при османското нашествие, а през 12-ти или началото на 13-ти век. Хидронимите, особено на големите водни източници са много устойчиви и сменят имената си при изключителни условия. В случая не става въпрос за някакво дере или вада, а една от най-големите реки на балканите.
Вие сте абсолютно прав!
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
#12
ха, ха-е, вече го писах, но ще го повторя. Славянизацията, като траен процес на приобщаване на неславянско говорящо население започва при Крум след завладяването на Тракия през 813 година, продължава при Омуртаг със завладяването на Родопите. Тогава в пределите на на ПБЦ влиза освен неславянско и много ново славянско население от византийските славинии в Родопите. Даже славяните-смоляни дали отпор и след като били победени били разселени из старите територии. Процесът продължава с присъединяването на Македония при Пресиян и Маламир. Следва христянизацията и на практика до цар Петър сегашните южни български земи са си все в ПБЦ. За 150 години-6 поколения процесът е станал необратим и на практика продължава и в тема България в състава на ИРИ през следващите 150-200 години. Всъщност етнолози като Д. Маринов още след Освобождението са забелязали, че за приобщаване на новодошло към заварено население с една религия са необходими само 3 поколения-75 години.
Тотално обезлюдяване няма. Има изолатни зони където условията за живот са лоши, но за сметка на това са изолирани от епидемиологична гледна точка защото са встрани от главните пътища и подлежат на охрана и отбрана. От тези изолатни зони периодично се завръщат бегълците. От генетична гледна точка са интересни защото в тях се запазват генетичните особености от най-старо време на съответните региони." Обезлюдените" зони в равнините частично се възстановяват и с население от съседни региони, незасегнати от бедствието. Генетичната картина показва, че генетичната близост е право пропорционална на разстоянието, така че огромни преселения на големи разстояния за кратко време не е имало. Всичко е ставало бавно и постепенно като отделни семейства и отделни хора са отивали да живеят на по-добро място. Сведенията за преселения на цели села са откъслечни и са главно за преминавания от единия бряг на река на другия, по-висок, след наводнение.
За турците, татарите и черкезите. Туркизацията започва от Анадола когато един огузки феодал, васален на Императора се разбунтува и разбива ромейте при Минзакерт. Това се смята за начало на турската селджушка държава, която се разпространява в западна посока като турцизира и помюсулманчва завареното анадолско христянско население. Османските турци са основно от това население. Генетично анадолските турци-мюсулмани са най-близко до анадолските гърци-христяни. Анадолските гърци се различават съществено от балканските гърци.
Татарите се появяват и в Анадола и на Балканите по време на нашествието. Има едно село близо до Мармарис и се казва Акиака. В него живеят 2 метрови монголци. Оказа се, че са остатък от татарското нашествие. Татарите на Волга и в Крим обаче почти нямат монголоидни черти. Оказва се, че "татарите" извън Монголия са освен монголи и два пъти повече монголски съюзници и татаризирано местно волжко или кримско население. Генетично кримските татари са най-близки до понтийските гърци, които също се отличават от балканските и анадолските гърци. Най-вероятно са христянизирано местно "скитско" население. Монголи и татари може да са попадали сред българите и преди турското завоевание, и после като преселници от Анадола. Знае се последното преселение-размяната на българско срещу татарско и черкезко население покрай Кримската война по договор между руското и османското правителства. В Северозапада татарите са запомнени като кротки хора-земеделци, които си гледали работата по нивите и не се закачали с местното население. Виж, черкезите били кавказки разбойници конекрадци и тормозели и христяни и мюсулмани. Те са влизали в състава на башибозука и след превземането на Плевен организирано избягали към Цариград. Султана много се разгневил, че са изоставили мюсулманското население и ги пратил в пустинята на Йордания. И до сега са си там, вместо коне крадат камили, и ако работят нещо то е стражар в полицията или фатмак в армията. Предшественика на Краси по майчина линия-поп Вельо е убит при нападение на ломските черкези над Добридолския манастир, където е бил игумен. Татарите, заедно с другите мюсулмани също напускат Северозапада през 1878 година през Враца, Осиково, Костинброд.
Българските турци са основно от местното балканско население, което по търговски съображения, особено търговците по градовете, са приели исляма да не си загубят бизнеса. Има и преселници от Анадола, и от другите балкански райони. Те освен от религията са се отказали и от езика. Българите мюсулмани-помаците си пазят езика, а колко от тях са насила станали мюсулмани, и колко доброволно само Трифуд знае и стари баби. Smile
EU-92
R-YP617*(341019,YF02433)
E-V13-BY4523(364883, YF05703)
R1a-Z93-Y15121-Y5271*(364878, YF06450)
J2a-M67-PH2758(366674, YSEQ2606)
J2a-L25-PF5350*(364879, YSEQ2347)
E-V13-FGC11450*(407620,YSEQ3598)
I2a-Y3548*(366675, YF07848)
I2a-Y3548*(414297, YF07821)
U4c1a
 
Reply
#13
ха, ха-под Трифуд нямам в предвид съфорумника, а едноименния връх над родния му регион. Smile
EU-92
R-YP617*(341019,YF02433)
E-V13-BY4523(364883, YF05703)
R1a-Z93-Y15121-Y5271*(364878, YF06450)
J2a-M67-PH2758(366674, YSEQ2606)
J2a-L25-PF5350*(364879, YSEQ2347)
E-V13-FGC11450*(407620,YSEQ3598)
I2a-Y3548*(366675, YF07848)
I2a-Y3548*(414297, YF07821)
U4c1a
 
Reply
#14
Омръзна ми да се въртим в кръг. Ако местното българско население в Източна България само се е турцизирало, то слвянски и влашки топоними щяха да останат. Равнинна Тракия и Североизточна България са били обезлюдени още преди идване на турците, а малкото стнало население е избито, отвлечено в робство или прогонено, като не може да се докаже какъв език точно са говорили. След това султаните заселват тези райони с преселнци от Анадола, татари и туркомани от Средана Азия. След като не е имало от кого да научат топонимите, те си слагат нови турски.
След това протича проес на ново заселване на българи, които от своя страна имат контакт с турците и научават турските топоними. Тече и прцес на известна доброволна турцизация в равнините и градовете. Но турците си остават измесени с местно население главно по женска линия, както личи и от генетичните изследвания.
Колко мирни и неагресивни са били кримските тстари може да питаш руснаците. Прдолага се,че за няколо века до унищожаването на държавата им, около 3 милиона украинци,поляци и руснаци са продадени като роби на юг и изток. Плодородните черноземни равнини се знаят като Дикое поле, където земеделци не могат да се заселят от 5 до 18 век. Грабителските набези на север са били основна част от татарската икономика, а и османците са почнали като такива.
МтДнк: Т2
 
Reply
#15
(04-13-2016, 12:37 PM)genefan Писа: Омръзна ми да се въртим в кръг. Ако местното българско население в Източна България само се е турцизирало, то слвянски и влашки топоними щяха да останат. Равнинна Тракия и Североизточна България са били обезлюдени още преди идване на турците, а малкото стнало население е избито, отвлечено в робство или прогонено, като не може да се докаже какъв език точно са говорили. След това султаните заселват тези райони с преселнци от Анадола, татари и туркомани от Средана Азия. След като не е имало от кого да научат топонимите, те си слагат нови турски...


Съгласен съм с Фенката. След многократните печенежки, кумански, татарски и огузки нападения отккритата на североизток Добруджа вероятно е била почти напълно обезлюдена.
 
Reply
#16
ха, ха-абе, вие с акъла ли сте си? Кой напада местност където не живеят хора? През празно място само се преминава. Христянското население на сегашните български земи и немалка част от мюсулманското говорят на български, който е част от славянската езикова група, преди Освобождението. Е, на какъв език са говорили предците им преди 500 години? Генефан, какви доказателства ти трябват?Премахването на българските топоними е станало по административен ред и никой не се е интересувал как се казва барата на български. След Освобождението разните Осман паши, Аги и Хаста баби пак административно се прекръстват на български. Някъде се възстановяват старите, а където са забравени се измислят нови. Smile
EU-92
R-YP617*(341019,YF02433)
E-V13-BY4523(364883, YF05703)
R1a-Z93-Y15121-Y5271*(364878, YF06450)
J2a-M67-PH2758(366674, YSEQ2606)
J2a-L25-PF5350*(364879, YSEQ2347)
E-V13-FGC11450*(407620,YSEQ3598)
I2a-Y3548*(366675, YF07848)
I2a-Y3548*(414297, YF07821)
U4c1a
 
Reply
#17
(04-13-2016, 12:37 PM)genefan Писа: Омръзна ми да се въртим в кръг. Ако местното българско население в Източна България само се е турцизирало, то слвянски и влашки топоними щяха да останат. 

Фенке, преувеличаваш. Ако при идването на прабългарите в североизточна България може да се твърди, че има приемственост за името само на едно селище  - Дръстър, то османците възприемат имената на Варна, Шумен, Провадия, Разград и Силистра от местните. В югоизточна България положението е същото. Името на почти всеки по-голям средновековен град е запазено, макар и изменено  - Филибе, Загра, Станимака, Едирне, Янболу, Ислимие, Чирномен, Диметока (Димотика) ......

За микротопонимите си права. Животът в равнината наистина е труден. Пинг-понг ефекта на бягане в планината при криза и връщане при успокояване се е извършвал понякога 2-3 пъти в рамките на един век през цялото средновековие. При това, новите колонисти не са директни преки наследници на предходното население и трябва наново да дават имена на дерета, ливади, вади..... Показателно е, че дори името на най-голямата река  - Марица се променя през 12-13 век, когато уж не би трябвало да се случва нищо.
 
Reply
#18
Интересни данни дават и антропологическите изследвания на българския народ: Населението на България се характеризира основно с антропологичните типове от средиземноморската раса, която се среща в класически форми, т. нар. чисти типове, и в преходни разновидности. Със средиземноморски тип се свързва среден или нисък ръст, по-тъмно оцветяване на кожата, очите и косите, по-нежни черти на лицето, прав нос, среща се главно в Тракия и по Черноморието.
Понтийският тип се характеризира като подтип на средиземноморската раса, но с по-светло оцветяване на кожата, очите и косите, тясно лице и нос, по-къс череп от същинския средиземноморски антропологичен тип, като най-често се среща в Североизточна България.
Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, представени са от западнобалтийският подтип, който се характеризира с висок ръст, светло оцветяване на кожата, очите и косите, дълго лице с правилни черти, и с източнобалтийският подтип – по-нисък или среден ръст, светло оцветяване, кръгло лице с чип нос. Северните расови типове се срещат както самостоятелно, така и смесени с други раси (при смесване на северните с тъмнопигментирани расови типове се получава депигментация). У нас те са пренесени основно от гетите, мизите, траките (западнобалтийци) и славяните (източнобалтийци).
Динарският антропологичен тип се отличава с висок ръст, тъмна коса и очи, дълго лице и дълъг нос, къса глава, в най-голям процент се среща в планините на Западна България, Стара планина и Родопите. Той има местен, балкански произход. Aлпийският антропологичен тип (основно източнославянски), всъщност е изотчноевропейски и се среща в България в малък процент, oтличава се с нисък или среден ръст, кестеняви очи и коси, кръгло лице и чип нос, къса глава.
Монголоидните расови белези са срещани рядко, като се проявяват сред някои антропологични типове от европеидната раса чрез широки или издадени скули; широка основа на носа; монголоидна гънка на окото (епикантус), висока очница. Срещат се сред българите от Североизточна България, Кърджалийско и при шопите. Проявява се посредством няколко антропологични типове: турански (голяма глава и очи), уралски (малки глава, лице и очи) и памирофергански - смес между монголоидната раса и средиземноморската подраса. Проявата им се свързва с прабългарите (памирофергански тип), печенего-куманските пресселения от Централна Азия през Средновековието, като и по-късните турски заселвания (турански и уралски типове). В карата на Петър Боев, тези расови типове показват интересно разпределение. Средиземноморският тип се среща в цялата страна, но по-изразено в Тракийската низина и Черноморието, т.е. това са основно потомците на древните неолитни земеделци (Y-хром. хаплогрупа Е1).
Динарсикят тип е съсредоточен основно в планинските райони на Стара планина, Рила, Пирин, Запдните Родопи. Това са наследниците на древните палеолитни ловци (І2).
Северните балтийски типове, са свързани както със славяните (източнобалтийски тип), така и с трако-гето-мизийците (западноблатийски тип). В езиково отношение траките са стоели доста близко до съвр. балтийци (литовци, латвийци), което предполага и расова близост (част от R1a родословията). Според акад. Вл. Герогиев, на Балканите се формират няколко антични общности, намиращи се в различна степен на родственост. Траките са обитателите на историческата общност Тракия. На север от Стара планина, племената гети, мизи, трибали са в по-голяма степен на родственост с даките на север от Дунав и дарданите – обитатели на съвр. Косово, Поморавието и Северна Македония. Античните македонци, които са дорийци по произход, се приближават повече към древните гърци, отколкото към траките и дарданите. В Западните Балкани и съвр. Албания са обитавали илирийски племена, в близост до които е стояло и населението на Епир.
Понтийският тип е най-интересен, съсредоточен в Североизточна България, именно той е свързан с древните българи. Този расов тип е разпространен основно в Западен Кавказ. Има следните подтипове: кубански, черноморски, черкезски, грузински и севернопонтийски (украински) тип. Представителите на понтийската раса или „понтидите“ се характеризират с висок ръст, по-грацилно телосложение, правлини черти на лицето, долигоцефалия (издължена глава, високо и тясно лице), бадемовидни очи и по-светла пигментация от типичните представители на средиземноморската раса. В Североизточна България, разпространението на понтийският тип, се припокрива с памироферганския тип, свързан с древните българи, което е доказано и от антропологичните възстановки на черепи от езически български погребеиния. Интересно е че понтийският тип се среща и сред казанските татари и мишарите в Поволжието. Хипотетично може да мислим, че това са потомците на волжкобългарското население.
Монголоидните примеси показват интересно географско разпределение, в Софийско, Търновско, в Североизточна България и в района на Кърджали. Могат да се обяснат с печенежкото заселване около София (шопите са потомци на асимилирани в българска среда печенеги, дори самото название „шопи“ идва от печенежкото племе „цопон“ по Константин Багрянородни), куманските заселвания (капанците са потомци на асимилирани кумани), Търново е столица на Втората Българска държава, управлявана от кумански по произход династии (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), но има и по-късни заселвания на турски колонисти, по време на турското владичество, както в Лудогорието (Търговище, Разград, Шумен, Нови Пазар), така и в района на Кърджали.
 
Reply
#19
(05-04-2017, 05:33 PM)Шчекн Ичр Писа: Интересни данни дават и антропологическите изследвания на българския народ: Населението на България се характеризира основно с антропологичните типове от средиземноморската раса, която се среща в класически форми, т. нар. чисти типове, и в преходни разновидности. Със средиземноморски тип се свързва среден или нисък ръст, по-тъмно оцветяване на кожата, очите и косите, по-нежни черти на лицето, прав нос, среща се главно в Тракия и по Черноморието.
Понтийският тип се характеризира като подтип на средиземноморската раса, но с по-светло оцветяване на кожата, очите и косите, тясно лице и нос, по-къс череп от същинския средиземноморски антропологичен тип, като най-често се среща в Североизточна България.
Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, представени са от западнобалтийският подтип, който се характеризира с висок ръст, светло оцветяване на кожата, очите и косите, дълго лице с правилни черти, и с източнобалтийският подтип – по-нисък или среден ръст, светло оцветяване, кръгло лице с чип нос. Северните расови типове се срещат както самостоятелно, така и смесени с други раси (при смесване на северните с тъмнопигментирани расови типове се получава депигментация). У нас те са пренесени основно от гетите, мизите, траките (западнобалтийци) и славяните (източнобалтийци).
Динарският антропологичен тип се отличава с висок ръст, тъмна коса и очи, дълго лице и дълъг нос, къса глава, в най-голям процент се среща в планините на Западна България, Стара планина и Родопите. Той има местен, балкански произход. Aлпийският антропологичен тип (основно източнославянски), всъщност е изотчноевропейски и се среща в България в малък процент, oтличава се с нисък или среден ръст, кестеняви очи и коси, кръгло лице и чип нос, къса глава.
Монголоидните расови белези са срещани рядко, като се проявяват сред някои антропологични типове от европеидната раса чрез широки или издадени скули; широка основа на носа; монголоидна гънка на окото (епикантус), висока очница. Срещат се сред българите от Североизточна България, Кърджалийско и при шопите. Проявява се посредством няколко антропологични типове: турански (голяма глава и очи), уралски (малки глава, лице и очи) и памирофергански - смес между монголоидната раса и средиземноморската подраса. Проявата им се свързва с прабългарите (памирофергански тип), печенего-куманските пресселения от Централна Азия през Средновековието, като и по-късните турски заселвания (турански и уралски типове). В карата на Петър Боев, тези расови типове показват интересно разпределение. Средиземноморският тип се среща в цялата страна, но по-изразено в Тракийската низина и Черноморието, т.е. това са основно потомците на древните неолитни земеделци (Y-хром. хаплогрупа Е1).
Динарсикят тип е съсредоточен основно в планинските райони на Стара планина, Рила, Пирин, Запдните Родопи. Това са наследниците на древните палеолитни ловци (І2).
Северните балтийски типове, са свързани както със славяните (източнобалтийски тип), така и с трако-гето-мизийците (западноблатийски тип). В езиково отношение траките са стоели доста близко до съвр. балтийци (литовци, латвийци), което предполага и расова близост (част от R1a родословията). Според акад. Вл. Герогиев, на Балканите се формират няколко антични общности, намиращи се в различна степен на родственост. Траките са обитателите на историческата общност Тракия. На север от Стара планина, племената гети, мизи, трибали са в по-голяма степен на родственост с даките на север от Дунав и дарданите – обитатели на съвр. Косово, Поморавието и Северна Македония. Античните македонци, които са дорийци по произход, се приближават повече към древните гърци, отколкото към траките и дарданите. В Западните Балкани и съвр. Албания са обитавали илирийски племена, в близост до които е стояло и населението на Епир.
Понтийският тип е най-интересен, съсредоточен в Североизточна България, именно той е свързан с древните българи. Този расов тип е разпространен основно в Западен Кавказ. Има следните подтипове: кубански, черноморски, черкезски, грузински и севернопонтийски (украински) тип. Представителите на понтийската раса или „понтидите“ се характеризират с висок ръст, по-грацилно телосложение, правлини черти на лицето, долигоцефалия (издължена глава, високо и тясно лице), бадемовидни очи и по-светла пигментация от типичните представители на средиземноморската раса. В Североизточна България, разпространението на понтийският тип, се припокрива с памироферганския тип, свързан с древните българи, което е доказано и от антропологичните възстановки на черепи от езически български погребеиния. Интересно е че понтийският тип се среща и сред казанските татари и мишарите в Поволжието. Хипотетично може да мислим, че това са потомците на волжкобългарското население.
Монголоидните примеси показват интересно географско разпределение, в Софийско, Търновско, в Североизточна България и в района на Кърджали. Могат да се обяснат с печенежкото заселване около София (шопите са потомци на асимилирани в българска среда печенеги, дори самото название „шопи“ идва от печенежкото племе „цопон“ по Константин Багрянородни), куманските заселвания (капанците са потомци на асимилирани кумани), Търново е столица на Втората Българска държава, управлявана от кумански по произход династии (Асеневци, Тертеровци, Шишмановци), но има и по-късни заселвания на турски колонисти, по време на турското владичество, както в Лудогорието (Търговище, Разград, Шумен, Нови Пазар), така и в района на Кърджали.
ха, ха-покрай Италианското изследване направихме и по 5 човека от 4 етнографски групи-шопи(печенеги), капанци(кумани), вайковци(Аспарухови прабългари), къзълбаши-алиани(ирански турци). Хващам се на бас на бутилка мастика, че няма да излязат различни от другите българи в съответния или най-близък регион. Smile
EU-92
R-YP617*(341019,YF02433)
E-V13-BY4523(364883, YF05703)
R1a-Z93-Y15121-Y5271*(364878, YF06450)
J2a-M67-PH2758(366674, YSEQ2606)
J2a-L25-PF5350*(364879, YSEQ2347)
E-V13-FGC11450*(407620,YSEQ3598)
I2a-Y3548*(366675, YF07848)
I2a-Y3548*(414297, YF07821)
U4c1a
 
Reply
#20
Ето този индивид трябва да се изследва антропометрично и генетично
Секели [Румънски Маджари]
почти едно към едно с Атила Хуна
[Снимка: 039235047.jpg]
[Снимка: 039235063.jpg]
http://remember.snimka.bg/other/attila-t...8.39235064
https://www.theapricity.com/forum/member...K%F6k%E9ny
https://www.theapricity.com/forum/showth...andparents
 
Reply
  


Към форум: