Вече разполагаме и с ДНК изследване на Y-хромозомните хаплогрупи, извлечени от древноунгарски погребения от IX в., основно от района на Горна Тиса, т.е. в съседство със Закарпатска Украйна и Източна Словакия, или областта най-рано усвоена от унгарците при преминаването на Карпатите, и от района на Средна Тиса при вливането на Муреш, където унгарците се установяват преди да завладеят отвъдуднавските български владения в Трансилвания. Изследвани са скелетите на 19 мъже, и е установено, че принадлежат към седем Y-хромозомни хаплогрупи (C2, G2a, I2, J1, N3a, R1a и R1b). Присъствието на хаплогрупата N3a е интересно, тъй като рядко се появява сред съвременните унгарци, но е открито в 37,5% от древните унгарци, като и в съвр. манси и ханти. Всъщност N3a е старо название и в съвр. класификации, тя е обозначена като N1a. Резултатите на разпределениено на хаплогрупите по индивиди са следните:
7 – N1a1a1a1a2 (Z1936): 2 – N1a1a1a1a2a1c1~ (L1034-), 1 – N1a1a1a1a2a1c1~ (L1034+), 1 – N1a1a1a1a2a1c~ (PH3340/Y13850), 1 – N1a1a1a1a2 (Z1936), 1 – N1a1a1a1a4 (M2118), 1 – N1a1a1a1a4 (M2118 > PH1896+) Хаплотип N1a1a1a1a2 (Z1936), се среща и у съвр. унгарци, но е основно разпространенито у т.нар. обски угри: манси, ханти, и самодийците ненци, нганасяни, но също се среща у чуваши, поволжките угрофински народности (коми, вепси, карели, мордвинци), финландци, у тюркските народи башкири, татари, казахи, долгани, тувинци, шорци, Прибалтика, Скандинавския п-в, и др. Това показва че основното ядро на древните унгарци водени от Арпад е било съставено от племена произлизащи от саргатската култура в Западен Сибир, вкл. угри и самодийци.
1 – С2: 1 – C2b1a2c~ (F12970), среща се основно сред монголи, буряти, евенки.
4 – G2a: 2 – G2a1a (L293+), 2 - G2a2b2a1a1a2 ( L1266), среща се основно в Кавказ, у осетинци и др. кавказки народности.
3 – I2: 3 - I2a1b2a1a (L621 / CTS10228), или това е т.нар. «Динарски тип», славянски родословия асимилирани сред древните унгарци, вече в Панония.
1 – J1: 1 – J1a1 (L620) e древен клон, обособил се в неолита и разпространен както в Европа, така в Близикя Изток и Кавказ.
2 – R1a: R1a1a1b2 (Z93+) е древен клон свързан с андроновската култура, древните саки, сармати, а днес се среща и у много тюркски народи, сигурен белег за езикови асимилирани източни иранци.
1 – R1b: 1 – R1b1a1a2a2c (Z2106), се среща основно в Кавказ и Поволжието, но също Унгария, България, Сърбия, Гърция, Албания, Германия, Италия, Испания, Индия. Свързан е със сарматите и аланите.
Или във формирането на древните унгарци се наблюдава наличието на три исходни зони: основна от Западен Сибир, свързана с угро-самодийските племена, централноазиатска зона, свързана с алтайскоезичен компонент, представители на таштъкската култура проникнали на запад, възможно Сюнну или Сянби. Очевидно те са носители на пратюркския пласт в унгарската лексика, която сближава унгарсикя и чувашкия език. Предвид факта че савирите и унгарците са били родствени племена, очевидно при савирите този алтайскоезичен компонент е бил по-многоброен и е повлиял върху савирския език, превърнал се в език на късните хазари и на съвр. чуваши.
И третият компонент е свързан със сарматския субстрат и кавказко-понтийския период от унгарското пребиваване в Източна Европа, тук има наслагване и на племена от Хазария – кабарите, свързани с местните кавказки народности. Такава връзка посочват и авторите на изследването. (Fóthi, 2020)
Това унгарско изследване нагледно демонстрира, ползата от интердисциплинарния подход и диалог между историята и генетиката.
Fóthi, 2020: Erzsébet Fóthi, Angéla Gonzalez, Tibor Fehér, Ariana Gugora, Ábel Fóthi, Orsolya Biró, Christine Keyser. Genetic analysis of male Hungarian Conquerors: European and Asian paternal lineages of the conquering Hungarian tribes. Archaeological and Anthropological Sciences volume 12, Article number: 31, 2020.:
https://link.springer.com/article/10.100...e-renderer