Басарабите са с интересен произход. Името е куманско и означава "владетелски род". При първите Асеневци (които също са покръстени кумани), власи и кумани са заселени в Северинската област, явно за да я усвоят за царството. При Борил вдигат бунт, потушен от българи и унгарци. През 1231 г., заради лекомисленият си отказ от унията с Рим, Иван Асен ІІ, губи Северин, победен от унгарците.
В 1241-42 г. е фиксирано името бан Бесараб, който воюва с един от татарските отряди на Бучек, по време на големия поход срещу Унгария. Рашид Ад Дин го споменава като Безеренбам. Това е и първото споменаване на Басарабите. След като татарите се изтеглят, а малко преди това Андраш ІІ гони Тевтонския орден от Трансилвания в 1225 г., започва преселване на власи и кумани в граничните области Фогараш и Хацег. Кантакузиновият летопис съобщава, че след като власите се преселили на север от Дунав в Северин, се разделили на две, едните останали а другите се преселили към Хацег и Фогараш. Очевидно това е станало след 1231 г., когато Унгария поема кантрала над областта.
Около 1257 г. е издаден един много ценен документ "Диплом на Йоаните" в който унгарсикят крал дава на рицарите земите в Северин, с изключение на две влашки княжества - на Литуй което е в Хацег и на Сенеслав, което е във Фогараш. Другите две влашки княжества на Йоан и Фаркаш присъединява към земите контролирани от Йоанитите. Фаркаш на унг. означава Вълк и областта му се свързва с областта Вълча, намира се в северната част на Северин на р. Олт, вероятно владенията на Йоан са в съсдество. Съобщава се и още един влашки херцог, неназован (дук Олах) чийто владения били на изток от Олт, извън властта на унгарската корона, който е бил васал на татарите.
Около 1275 г. двама братя, Литуй (куманско име) и Бърбат (влашок), престават да плащат данъка си към Унгария и се обявяват за независими. Това са синовете на онзи Литуй споменат в Диплома на Йоанитите. Въстанието е потушено, Литуй загива, а брат му Бърбат си получава владението, но само след като се издължил на унгарския крал и платил всички данъци.
В 1290 г., след смъртта на крал Ласло ІV Кун, новият крал Андраш ІІІ, изключва православните аристократи от Диетата (унгарския аристократичен парламент). Тогава херцогът на Амлаш и Фогараш Токомерий (Тихомир) слязъл от Карпатите и се заселил в земите около Къмпулунг и р. Арджеш, където построил Куртя де Арджеш (дворецът на р. Арджеш). Постепенно народа се е разселили до р. Серет. Тогава земите на Долнодунавската равнина са под властта на Ногай до 1300 г., Тихомир е признал васалството си на татарите, но пък е получил спокойствието да изгради новата държава и да разсели народа си. От него започва средновековна Влахия. В Канакузиновият летопис е наречен Черния воевода (Негро вода). Вероятно това прозвище е свързано и с едно от названията на Влахия (Каравлахия, черна Влахия, подобно название мавровласи, съществува и по-рано на Балканите в Далмация). Неговият син е Иванко Бесараб, поел властта в 1310 г.. Интересно е че носят славянски имена, Иванко, бащата е Тихомир а дядото Сенеслав, което може да се тълкува като полуунгарски запис на името Светослав. Очевидно тези Бесараби са били тясно свързани с първите Асеневци, и са поддържали родствените си връзки през годините, въпреки че Северин повече никога не е бил български, както и изобщо някаква земя на север от Дунав (изкл. Турну Магулере и Йоргово - Гюргево). Много тесни са връзките на Бесарабите с Шишмановци. Прави впечатление, че името Шишман е разпространено основно в областта Хацег, в средновековна Трансилвания, според изследванията на Ласло Рашони. Шишман се появява в България едва около 1290 г. с походите на Ногай и е негов васал. Най-вероятно двата рода са били близки още в Трансилвания. По-късно поддържат отношенията си, до глупостта на Иван Александър, да се разведе с Теодора Басараб, заради една еврейска пикла (Сара). Но пък остават добрите отношения между Иван Страцимир и шурея му Николае Александър Басараб, после и с Мирчо Стари, който подобрява отношенията си с Иван Шишман.
