• ¡Welcome to Square Theme!
  • This news are in header template.
  • Please ignore this message.
Здравейте гост! Вход Регистрация


Рейтинг:
  • 26 Гласа - 2.69 Средно
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Надписи в крепост в България - на 1700 или на 20 години?
#1
http://clubz.bg/50246-nadpisi_v_krepost_..._20_godini
mtDNA: T2f2
Y-DNA: R1b1a1a2a2c1a1a3 (A1777/BY611/Y10789)
 
Reply
#2
Странно е някой да чертае знаци по каменните стени на стари крепости. Не знам кой е прав.
 
Reply
#3
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/02/0...=yellow_fp

Уникално археологическо откритие край Търговище се оказа модерно изкуство
 
Reply
#4
Между другото, това не е прецедент за България. Преди една-две години нашумя една подобна история от Родопите. Някакъв овчар на млади години правил надписи по скалите, а няколко десетилетия по-късно нашите археолози ги обявиха за археологически находки. Много се писа по медиите за това. Някой може да намери статия по темата.
mtDNA: T2f2
Y-DNA: R1b1a1a2a2c1a1a3 (A1777/BY611/Y10789)
 
Reply
#5
Цитат:Всички са били на Перперикон!? Последното откритие - османски генерал, „древният воин Niazi“ – жив и здрав в Измир

петък, август 920коментара

[Снимка: niaziKasim-752240.jpg]
[Снимка: tur-754247.jpg]
Превземането на Перперикон от османските армии слага край на християнската му същност и дава началото на стъпването им в Европа, отбеляза археологът Николай Овчаров. Той даде брифинг за откритите на Перперикон части от бляскавата броня на османски генерал, превзел крепостта през 14 век, както и намереното съкровище от сребърни монети на султан Орхан I Гази.
„Обикновено свързваме Перперикон с древните обичаи, със светилищата на Дионис, със златодобива, с приемането на християнството в 4 век, но в последно време го свързваме и с обсадата през 1361 г., когато крепостта след тежка и кръвопролитна битка е превзета от османските пълчища, твърди Овчаров, цитиран от Бгнес.
Ще припомним, че Овчаров продължава да твърди, че е откривателят на Перперикон, което не е вярно. Първите истински изследователи на скалния град са професор Стамен Михайлов от Археологическия институт с музей при БАН и археологът Иван Балкански.
Овчаров представи открити на Перперикон части от бляскавата броня на османски генерал,превзел крепостта през 14 век. Заедно с тях е намерено и съкровище от сребърни монети на султан Орхан I Гази.
Той показа и ключа към една от големите исторически загадки. „Като археолог за мен е по-важно да намеря важен надпис, а не 2 килограма злато, примерно. Тези находки са важни, защото разгадават цели енигми", добави той.
Овчаров твърди още:

През 13-14 век Перперикон, със своята 7000-годишна история, се обособява като един от най-важните градове в южните части на Балканския полуостров. Има достатъчно доказателства за това - за многобройни войни между България и Византия за притежанието на този важен град, намиращ се на границата между тях, контролиращ златодобива в Родопите и преминаващ ту при едните, ту при другите, на наша територия. Превземането на Перперикон от османските армии слага край на християнската му същност и дава началото на стъпването им в Европа.
Голямата заслуга за създаването на Османската империя е на сина на Осман - султан Орхан I Гази, Завоевателя. Именно при неговото управление голяма част от Мала Азия минава от Византия в негови ръце.
Още преди 6-7 години ние хванахме в акропола на Перперикон следите от едно тежко сражение - начупени копия, мечове, боздугани и др. По-късно колега откри в подножието на крепостта останките от църква, където имаше скелети на обезглавени хора, продължи археологът. Били са превзети предградията, но явно крепостта е продължила да се държи и вероятно по това време са били обезглавявани хората от предградията.
По-късно е бил превзет и замъкът. След това е започнало избиването на хората и вземането им в плен. Намерихме следи и част от техните накити, когато крепостта е подложена на разграбване. Открихме дори пранги от робски окови, с които оцелелите са били отведени в робство. В началото империята се е хранила и е съществувала изключително от набези и плячкосване.
Питахме се в началото кога точно е станало това - намерените монети ни потвърдиха, че е било по времето на Орхан I Гази, когато е започнало сеченето на монети. Находката е повече от 40 монети, от най-ранните османски пари, които са изключителна рядкост.

„Намерихме и част от надпис върху бронз, на арабица и на османо-турски език, т.е. турцизиран арабски език. Това е единственият текст върху метал откриван у нас от 14 век, изглежда той е и най-ранният", допълва Овчаров.
Разчетени са три думи: най-важна е първата дума "Ал Газа", става дума за газаната, особения начин за водене на грабителска, свещена война срещу неверниците, в рамките на която е позволено всичко.Втората и третата дума означават: "заради вечно, постоянно, завинаги". Според проф. Овчаров този текст има смисъл на молитва, на предупредителен текст, т.е. воденето на тази война е за вечно забогатяване или за вечно успокоение на душата, до вечен живот.

Ще припомним, че Овчаров „откри" древен надпис и преди време, но се оказа, че това е издълбан върху скалите от малък пастир надпис „Niazi Kazim". Първоначално Овчаров обяви, че надписът и намерените плочи говорят за наличие на римски път. Български учени реагираха, а най-остри в негативните си реакции бяха проф. Казимир Попконстантинов и кръгът „Будител". Според тях показаният надпис не е античен, а е от 20 век и е на турски език с латински букви. Междувременно в Измир бе открит мъжът, който е изписал името си на скалите – Ниази Кязим, и водещите турски медии се присмяха на „големите открития на Овчаров".
„Проф. Попконстантинов е прав. Древни римски пътища през Родопите има много. Тези дни видях състоянието на съхранените два в района на Брацигово. Специалистите в музея в Кърджали са изглежда по-добри познавачи в областта на епиграфиката от Николай Овчаров. Тъй като без всякакви усилия разчетоха турските имена, написани с латински букви. Радвам се, че вече има критичност към медийните изяви. Българската история е достатъчно славна и интересна, дори и без да се правят фалшификати.

Това е една от поредните научни реакции за спекулата, която се прави с обекта и грешките заради прибързаните реакции на научния ръководител на тези разкопки – доктор Николай Овчаров. Аз го наричам доктор, защото той не е професор. Турският траколог проф. Бексач изпрати писмо, в което го нарича „Личност, която е далеч от темата", това пък твърди проф. Валерия Фол, най-известният траколог на Балканите.

Източник: http://rodopi24.blogspot.bg/2013/08/niazi.html
 
Reply
#6
Има и още:
Wink
Цитат:Ученикът Зейнур Мюмюн нарисувал богинята Кибела в скалата над Ночево

[Снимка: 23-11-nochevo.jpg]

15-годишният ученик Зейнур Мюмюн е авторът на скалната рисунка край кърджалийското с. Ночево, която предизвиква оживени коментари в социалните мрежи от месец насам, съобщава "24 часа".
Както вече 24rodopi.com писа, местен пастир пък изигра лоша шега на „откривателя“ Николай Овчаров, който разчете надписа му отпреди 30-ина години върху скалите на Перперикон за… средновековен. Турските медии се подиграха с Овчаров, като откриха „средновековния“ Ниязи в Измир.
Изображението край Ночево е с размери около 1 кв. м и е издялано върху гладка скална тераса на огромна и отвесна канара. Тя е част от вероятно най-големия тракийски култов комплекс, в който могат да се видят стотици трапецовидни ниши, скални гробници, шарапани и дооформяни от човешка ръка естествени пещери.
Част от рисунката представлява женска глава и е трудно забележима, защото очертанията й са плитки. Мъхът върху скалата допълнително скрива рисунката.
Втората фигура е значително по-ясна. Тя е на медитиращ човек в йогийската поза лотос, под който са разположени 2 кобри и стъпала.
[Снимка: 23-11-nochevo2.jpg]Десетки снимки на скалната рисунка могат да се видят в социалните мрежи, форуми и сайтове. Мненията за изображенията са на двата полюса.
“Уникална рисунка в скалния град при с. Ночево. Изобразява раждането! Ночево - начеване. Начало!”, е написала в профила си във фейсбук жена, наричаща себе си Антоанета Първа.
Част от любителите на мистиката свързват произхода на рисунката с най-древната световна цивилизация, за която твърдят, че е възникнала по днешните български земи.
Правят се дори връзки между траките, египтяните и индийците. Твърди се, че женската глава е на неизвестна древна богиня - на Кибела или на Великата Богиня Майка. Някои от разпространените снимки са допълнително обработвани, за да се подчертаят различни знаци и символи, което предизвиква нови и най-невероятни хипотези и връзки.
От публикации и изображения в мрежата става ясно, че част от привържениците на древния произход на рисунката са си направили труда да вземат отпечатък от нея.
“Рисунките са на повече от 4000 г. Така поне беше казано отгоре на един от нашите сензитиви при първия поход”, коментира една от разпространените снимки Венцислав Стайков. Други пък споделят мнението, че рисункатата е правена преди потопа.
“Валерия Фол знае за рисунките. Според нея те са съвременни. Склонен съм да й се доверя”, пише от профила си Николай Нинов. Мнението му предизвиква бурна реакция между любителите на мистиката.“Аз съм авторът на скалната рисунка. Ако знаех, че издяланото от мен ще предизвика такава сензация, щях да нашаря целия район”, призна пред “24 часа” Зейнур Мюмюн от Ночево. Той е
израснал между скалите и ги познава като пръстите на ръцете си
Местните го сочат като най-добрия.
“Беше през 1984 или 1985 г. Още бях ученик и обичах да рисувам, дори ходех на кръжок. Взех от библиотеката една книга за Египет. Хареса ми много и реших да издълбая Нефертити на една от скалите”, разказа Зейнур.
По-късно му попаднала книга за медитацията.
“Много исках да медитирам. Ходех на скалата, седях и се мъчих да направя медитация, но нищо не се получаваше. Тогава реших поне да нарисувам медитиращ човек”, обяснява произхода на останалата част от рисунката Зейнур.
Той е категоричен, че скални рисунки от праисторическо време около Ночево няма. Според него изображения върху скали могат да се видят на 7-8 километра от тракийския комплекс край селото.
Рисунките са над скални ниши. Аз ги наричам саби. Представляват дъга, пресечена с 2 черти,
обяснява мъжът. Според него жалко е, че никой не се е заел да изследва района на Ночево. Тук са правени само теренни обхождания от археолози, но не и разкопки.
“Перперикон е нищо в сравнение със скалите край Ночево”, твърди Зейнур. Той допълва, че районът изобилства с пещери утроби, някои от които имат и каменни капаци.
“Има и останки от тракийски жилища. Те са от суха зидария, а отгоре сигурно са били покривани с дървени конструкции”, твърди Зейнур. Според него краят на древното селище е дошъл след силно земетресение.
“Обикновено нишите са високо по скалите, но има и такива, които са близо до земята, а често са и обърнати обратно. Това означава, че огромни скални блокове са се откъснали и са паднали на земята при земетресение”, твърди Зейнур. Според него природното бедствие е било последвано от болести.
“Когато в района са дошли римляните, те са знаели, че траките са загинали от зарази, и не са строели на техните места”, обяснява мъжът. Според него векове по-късно в района са се настанили византийци.
“Те са били готованци. Строели са върху строежите на траките”, смята Зейнур. Като пример посочва крепостта над Ночево, известно на местните като Калето.
Първо стената е била построена от траките, а после основите са използвани за градеж от византийците, казва Зейнур.
Скалният комплекс край Ночево от години е обект на туристически интерес.
“Мераклии да гледат скалите има през цялата година. Някои идват за 3-4 часа, но други остават с дни и спят на палатки”, разказва кметът на селото Исмаил Мюмюнов. Той допълва, че липсват местни легенди за скалните изсичания в района, въпреки че старото с. Ночево, наричано Ташлък (Каменяк - б.а.) се е намирало в подножието на скалите.
“Единственото, което знаем от по-възрастните, е, че нишите са правени в старо време от други хора. Наричаме ги дженевизи, което в превод означава синове на духовете”, обяснява Исмаил Мюмюнов. Според него единствената легенда, свързана със скалите, е от по-ново време.
“Старите разказваха, че на една от високите скали, която наричаме Мердивен кая, има дълбока шарапана. В османско време са докарали и поставили в нея няколко каруци със злато. Не мога да кажа дали е вярно, защото скалата е отвесна и не вярвам да има човек, който да може да се изкатери на нея”, казва кметът.
Според него друга популярна скала сред местното население е Инкая, в която има пещера.
Жителите на селото са я използвали 2 пъти за убежище. През 50-те години са се крили в нея, защото не са искали да влизат в ТКЗС.
Ночевци прекарали в пещерата няколко дни през зимата на 1984-1985 г., укривайки се от милицията по време на т.нар. възродителен процес.
Исмаил Мюмюнов често влиза в ролята на водач на дошлите да разгледат комплекса. Развеждал е по скалите всякакви хора.
“Водил съм и разни професори, носил съм по баира камери на оператори”, обяснява кметът. Търсят го най-вече хора, искащи да видят митичната скална рисунка.
“Очите виждат това, което искат да видят. Едни виждат в скалите слонове, змии, костенурки, други - знаци, трети - рисунки. Не можеш да се бъркаш в мислите на човек”, казва селският кмет.

Източници:
https://www.24chasa.bg/novini/article/4442134
http://rodopi24.blogspot.bg/2014/11/blog-post_819.html
 
Reply
#7
и още...
Big Grin
Цитат:Мост от времето на Второто българско царство стои непокътнат в Балкана
Публикувана на: 06.03.2014г. 31 прегледа
Публикувана в брой: 44 / 06.03.2014
[img=450x0]http://www.borbabg.com/wp-content/uploads/2015/07/most%202.jpg[/img]
Иманяри търсят край него съкровището на Вълчан войвода

В РАЙОНА НА КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР СЕ СПОТАЙВА КАМЕНЕН МОСТ, КОЙТО ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ НА АРХЕОЛОЗИТЕ. Съоръжението, което е на повече от 6 века, стои непокътнато, а информация за него изплува единствено от разкази на иманяри. 
Почти няма търсач на имане, който да не е пленен от историите за прочутия войвода Вълчан и помощника му поп Мартин, които задигали златото от турците и го криели на различни места от Къпиновския балкан до Хаинбоаз. 
„Борба” заедно с директора на Регионалния исторически музей Иван Църов тръгна именно по разкази на иманяри, а за да се доберем до моста, ни бе необходим около час и внимателно взиране сред шубраците.
Обектът досега не е бил изследван от експерти, тъй като остава скрит в гори и храсталаци в речното корито над манастира. Самият Църов остана удивен от моста, който е в учудващо добро състояние, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи.
Мостът е смятан за нишан (белег) за място, където е скрито имането на прочутия Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни, които пресичат Балкана на път за Цариград.
НА ТРИ МЕСТА В ОСНОВИТЕ НА МОСТА, КОЙТО Е ВДИГНАТ НАД РЕКА ВЕСЕЛИНА, ИМА ИЗДЪЛБАНИ ДУПКИ, а че иманяри са сновали наоколо, личи и от няколко други ями в подходите към моста от южния бряг.
Като се запролети, е почти невъзможно мостът да се забележи, тъй като е встрани от пътя и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му е известно само на най-върлите планинари и златотърсачите.
Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Той се намира вляво от пътя след Къпиновския манастир, в посока язовир „Йовковци”. До него няма път, а и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи.
Сводът на моста е в отлично състояние, камъните са обработени идеално и си пасват, което личи от фугите и е доказателство, че е било дело на изкусен майстор.
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД МУЗЕЙНИЯТ ШЕФ УСТАНОВЯВА, ЧЕ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и е било част от пътя за Елена и проходите.
В скала до него пък е издълбан надпис на старобългарски, за който са използвани букви от глаголицата. Вдясно пък са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. Иван Църов внимателно засне текста, който се дава за разчитане. Според него мостът трябва да се изследва внимателно и да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп. Забележителна е и самата конструкция на съоръжението. Сводът е издигнат така, че да поема даже най-буйните води на реката. На няколко места в свода са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. За щастие иманярските инвазии не са успели да повредят моста и той е запазен почти изцяло. До него блика минерален извор, заради който най-вероятно е избрано и мястото на съоръжението, смята Църов.

Стилян НАЙДЕНОВ
Снимка Валентин РУСАНОВ

Източник: http://www.borbabg.com/2014/03/06/%D0%BC...%BA%D0%BE/

За справка, въпросното съоръжение е известно отдавна на специалистите, не е от Второто българско царство, а много по-късно - строителството на моста е финансиран от еленски чорбаджия през Възраждането. В литературата и нета могат да се намерят и различни версии на разчитане на надписа, който не е на старобългарски, още по-малко с глаголишки букви:

А ПСИ П ( 1780 г)
ДА СА ЗНАЙ КАКь
СТАНА МОКIЯТЬ
СТОIAНЬ ГАБРОВА/Л/
НАТА НАПРАВИ
ПУТЪ И МОСТ/А/
МIНУВАЙТЕ И ПОМЕ
НУВАIТЕ А НЕ КЛНI/ТЕ /( НЕ КЪЛНЕТЕ б.а)

http://havel.blog.bg/history/2015/04/17/...ir.1354737

А като си помисля, че персоната главен герой на публикацията е шеф на РИМ Търново и участва в проучването на много от археологическите обекти във и около старата столица, тръпки ме побиват.
 
Reply
  


Към форум: