• ¡Welcome to Square Theme!
  • This news are in header template.
  • Please ignore this message.
Здравейте гост! Вход Регистрация


Рейтинг:
  • 19 Гласа - 2.84 Средно
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Преселвания и миграции през последните 500- 600 години на територията на България
#1
Моите всички китове са от Кочан. След чумните епидемии от 1698 и 1717 година селото е било напълно обезлюдено. Малкото хора, които се спасили, се скрили из съседните села, които са били по-слабо засегнати. По-голямата част от днешните кочанци са сбирщина от различни села и краища, дошли в последните 300 години. Само в последните 100 години знам десетина рода на преселници.
mtDNA: T2f2
Y-DNA: R1b1a1a2a2c1a1a3 (A1777/BY611/Y10789)
 
Reply
#2
Фенке там татари е нямало, а гърците са били не повече от 4-5 %, Граматиково и другите странджански села са супер стари от първите векове на робството ,дори тези ,които са дошли от Кюстендилско са там от 15-16 век, и как раозбра какви са в Граматиково, като там повечето са на 12 маркера и как разбра ,какви са в Кочан,като половината дори не са във ФФ
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
#3
А българите от Източна Тракия са от Старо Загорско и Хасковско основно а в общините Средец и Малко Търново селата са много.много стари ама страшно стари , тези изселници ,за които ти говориш са в община Бургас и община Созопол и община Приморско, айде да не бъркаме нещата !
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
#4
Според легендата село Граматиково е основано през 1347 г. от заточеници монаси (калугери) и граматици от манастира „Св. Богородица“ в м. Котвината, известен като „Синаитово манастир“ (по името на неговия основател Григорий Синаит, основоположника на исихазма). Манастирът е разрушен от турците през 1347 г. Част от останалите живи граматици и монаси се приютяват при един говедар, който живеел там, където днес е селото. Преди това при него имало заселени „хапсъзье“ (разбойници), т.е хора непокорни, преследвани от властта. Заселените граматици дават и името на селото. За първи път се споменава в османски данъчен регистър от 1731-1732 г. Там се споменава, че село Граматик има 4194 овце. (Буковинова, В., цит. съч., с.24,28-32)

През 1803 г. видни общественици от Граматиково и съседните села тайно от турските власти пристигат на полуостров Крим, за да търсят място за заселване. Делегатите от Граматиково били Вълко Арнаутчето, Никола Георгиев и Георги Димитров. Руският губернатор им съдейства, за да намерят подходящо място. Мисионерите се завръщат. В селото остават само старите и немощните. Един от тях бил слепият свещеник поп Стоян. Една част от хората търсели спасение на юг, но 220 души от Граматиково и съседните села успяват да се качат на руския кораб „Дидона“ с капитан Лихиардоппуло и на 3 август 1804 г. пристигат в Севтополис. Заселват се във Феодосийски уезд на Таврическа губерния, в татарското село Кишлав, в изоставените къщи на татарите, прогонени след неуспешната за Турция война с Русия (1774 г.)

Друго масово изселване от Граматиково и Странджа има по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. Заселват се в Одеската област в Бесарабия, Влашко, Южна Русия.

Граматичани вземат дейно участие в освободителните борби през XIX век и началото на XX век. Например, по време на подготовката на Гръцкото въстание – Фелики етерия (1821 г.), участие вземат най-заможните българи от Югоизточна България. От Граматиково участие взема големият търговец по това време Димитър Язяджията. Както съобщава Стефан Шивачев, Димитър Язяджията имал кораби и търгувал с далечни страни. Изнасял селскостопанска и животинска продукция, дърва, въглища. Бил високообразован за времето си. Поради разкрития преди въстанието, той е арестуван. За да не попадне жив в ръцете на властите, българският патриот и предтеча на революционерите от Странджа се отравя. (Вж. Буковинова, В., Стародавно Граматиково ...с. 54)

Население и жилищен фонд:

година 1827 1878 1900 1920 1926 1944 1946 1948 1956 1965 1970 1980 1990
къщи 80 280 300 309 309 440 448 448 448 448 448 350 350
жители - - - 1229 1430 1580 1606 1790 1195 1195 1501 1001 901
Източник: Буковинова, В., Стародавно Граматиково. Географски, исторически и етнографски проучвания. Бит. Език. Фолклор. Бургас, 1994 г., с.353

Илинденско-Преображенско въстание[редактиране | редактиране на кода]
През зимата на 1900 г. Димо Петров и Иван Стамболиев, учители в селото, заедно със Стоян Костов, селски първенец, основават таен революционен комитет. През пролетта на 1901 г. войводата Георги Кондолов заедно с четата си заклеват всички чорбаджии в селото, бакалите, както и някои от по-напредничавите селяни. За председател на комитета е избран Иван Стамболиев, за касиер – Стоян Костов, секретар – Петко Д.Гърков и куриер – Тодор П. Нанчев.

С името на войводата Михаил Герджиков, пратеник на ЦК на ВМОРО, да организира VII-ия Революционен окръг (Одринският) за въстание, се свързва създаването на т.нар. смъртни дружини. От Граматиково 22-ма боеспособни мъже стават „смъртници“. Тяхната задача е да опазват движението от предатели. Те са екзекуторите на комитетите, т.е. изпълняват смъртните присъди. И до днес се пее песента „Събрала ми се събрала, цялата смъртна дружина“, която отразява този момент от дейността на дружината. По време на подготовката и избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) те са основната движеща сила на ВМОРО в Одринския революционен окръг и отговарят за бойно-техническата подготовка на въстанието в Странджанския край. По време на въстанието смъртните дружини са основните бойни ядра. Войвода на смъртната дружина е Павел П.Тънгарджиев, а подвойвода – Ксатой Д. Калавранов.

На християнския празник Преображение Господне, 6 (19) август 1903 г., избухва въстанието в Странджа. Към смъртната дружина се вливат и други четници, общо 57 души: Анастас Комитов (чл. на см.др.), Анастас Д. Бодуров (чл. на см.др.), Анастас П. Янгьозов, Велко Ст. Попов, Велка Янчев, Георги Белушка (чл. на см.др., куриер), Георги Гърчето, Георги Гърков, Георги Г. Мавров (чл. на см.др.), Георги Г. Морфов, Георги Г. Язаджиев, Георги Д. Чолаков (чл. на см.др.), Георги Д. Манавчев, Георги Д. Янгьозов, Георги Ив. Кандалов (чл. на см.др.), Георги Ив. Мавров, Георги Кривошиев, Георги Д. Арнаудов, Димо Д. Иванов (чл. на см.др.), Димо М. Иванов (чл. на см.др.), Димо поп Христов, Димо Ст. Долчинков, Симчо Ив. Николов, Иван Г. Морфелов, Иван Тодоракев, Илия Д. Бодуров (чл. на см.др.), Ксатой Д. Калавранов (чл. на см.др.), Костадин Николов, Коста Христов (чл. на см.др.), Лазар Д. Бодуров, Манол Н. Кузманов, Никола Д. Бораджиев (чл. на см.др), Никола Д. Царев (чл. на см.др.), Никола Д. Манавчев, Павел П. Тънгарджиев (чл. на см.др.), Петър Д. Бодуров, Груд Д. Мастордиков, Димитър Ланджев, Димитър П. Янгьозов, Димитър Тодоракев (чл. на см.др.), Слав Д. Славов, Слав Тютюнджиев, Стамо Георгакев (чл. на см.др.), Стоян Вълчанов, Стоян Ланджев (чл. на см.др.), Стоян Ст. Главчев, Янчо П. Кърнев (чл. на см.др., куриер), Янчо Стамов (чл. на см.др.), Петър Д. Павлов (чл. на см.др.), Петър Д. Тънгарджиев (чл. на см.др.), Райко Г. Калоянов, Райко П. Калоянов, Тодор Д. Жемпериев (чл. на см.др.), Тодор Д. Карагьозов, Тодор П. Нанчев (чл. на см.др., куриер), Тома Желязков, Стайко П.Кандалов, Стоян Анастасов Пантов (чл. на см.др.), Христо Ж. Клинчев (чл. на см. др.)

По време на въстанието четата нараства на 80 души. Поп Георги и поп Петко освещават бойното знаме в м."Хаджи Станка". Граматиково е 12-ти участък от I-ви революционен район, с войвода Пеню Шиваров. Въстаниците са разпределени на десетки с десетници. На 5-ти вечерта всяка десетка заема позиция около турската казарма, в която има над 30 души гарнизон. Цели осем часа продължава сражението на живот и на смърт. Турците дават 19 жертви и още от ранни зори напускат казармата. Свидни жертви дават и въстаниците.Кяазим ага издава заповед – всичко да се унищожава. Пристигат арнаутските орди на Садък паша – погромът е нечуван.От 300 къщи в селото остават само 120. Другите потъват в пламъци. Над 200 семейства поемат пътя на бежанци към спасителната майка България.

След въстанието в Одринския затвор умират комитите Стоян Тодоров и Стоян Мавров, а в Лозенградския затвор – Иван Припурски и Стоян Чесаков./5/ Въстанието е жестоко потушено. На 16 септември 1903 г. в Граматиково и други села на Малкотърновско се разиграва кървава драма – над 100 души невинни жертви са съсечени от ятагана на ордите на Шукри паша. Останалите умират от глад, студ, изтезания; изгубени деца из горите плачат за убитите си майки; „Започнаха се ония кланета – пише Д. Стамболиев – които бяха изпълнили горите с мърши...пожарища. Невинни жертви... Убиваха хората по чифлиците... хвърляха ги в пламъците – Димо Катранджиев, Слав Райков, Киро Граматички... убиване на мирното население...“(6)

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година 75 къщи в Граматиково са опожарени от турския аскер, а останалите 225 къщи са ограбени. [1].

Според „Одрински глас“ през 1907-1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги. [2]

При избухването на Балканската война 7 души от Граматиково са доброволци в Македоно-одринското опълчение В опълчението вземат участие: Анастас Кехаядимитров, Васил Дудев, Георги Т. Бояджиев, Груд Т. Мокрев, Груд Пантов, Димо Денкин, Димо Бодуров, Слав Сандев, Стоян Лазов, Димитър Ст. Пантов, Иван Г. Масторпавлов, Киро П. Янгьозов, Коста Г. Буковинов, Ксатой Д. Калавранов, Мавер Иванов Мавров, Никола Масторвълков, Петко Д. Търчанов, Петър Д. Жемпериев, Янчо П. Кърнев (Вж. Буковинова, В., Стародавно Граматиково...с. 360) .[3]

През 1926 г. селото има 1430 жители, а през 2011 г. - около 400.

Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православни християни. През 60-те години на ХIХ в. граматичани подемат борба за независима българска църква, която върви успоредно с борбата за българско училище и просвета. За това народностно пробуждане с цел премахване на гръцкото духовно робство допринася поп Георги Стоянов от с. Гьоктепе (Звездец), който по това време полага основите на първата българска църква в Бургас. Той запалва факела на духовната борба в цяла Странджа. В Граматиково го подкрепят икономически мощните, свободолюбиви и родолюбиви българи – Коста Проданов Полименов, Петър Анастасов Калоянов, Павел Димов Тънгарджиев и други. Последователи стават и първенците от съседното село Мързево (Кондолово). Начело застава сватът на Продан – Киряк Терзиев. През 1868 г. са прогонени гръцките свещеници и са заменени с български, родени в Граматиково – свещениците Желязко, Васил и хаджи поп Стоян. През 1870 г. се учредява българската Екзархия. Сведенията сочат, че до 1872 г. гръцките владици търсят своя данък владищина. Вестник „Право“ от 1872 г. съобщава, че за последен път били на просия, защото „23-ма по-първи хора и един свещеник“, заедно с даскал Андончу прогонили гръцкия владика. И от тогава „диря“ от него не се видяла.

Няма сведения кога е построена първата църква. Предполага се, че това е към края на ХVIII в., след като потомка на българи, изселени в Русия през 1804 г., съобщава, че прадядо ѝ Стоян бил свещеник, сляп и не тръгнал с нейната прабаба за Русия. В ОХГ-Бургас се съхранява икона, която произхожда от църквата в Граматиково, с посочена година 1811-а. Вероятно в началото на ХIХ в. към църквата има и килийно училище, защото Стоян Шивачев съобщава за високообразовани хора от селото. Църквата е опожарена през 1877 г. по време на Руско-турската война. На същото място е построена нова, която се завършва през 1879 г., но е осветена през 1883 г. Небесни покровители на храма са „ Свети Четиридесет мъченици“. Камбанарията е изградена през 1939 г.
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
#5
Честито колега а иначе ето ,какво е направил твой земляк

Някои от родовете в Кочан не са с местен произход, а са се заселили в селото през последните 100-150 години.

Произход на родовете
Род Произход Забележки
Бошнакови Босна -тестван от теб и са динарци
Даутеви Албания -тези ли си тествал?
Заимови
Киналиеви Кинали Преселници в Буйново, след което в Змеица и накрая в Кочан
Етрополски Етро поле това ако се не лъжа е родът на майка ти Т по женска
Койнарови Кония Юруци от региона на град Кония в Анадола
Маджирски Манастирджик Преселени през 1923 година

Тези Койнарови дали ще са екзотика, аз знам едно доста хубаво момиче с такава фамилия, но не ми е близка да я питам от къде е и тя се пада малко татарлъ

Иначе от любов към спорта и за да развенчае пропагандата на сърбите и други из интернет твоите I2a 2 метрови гиганти ли са а R1b синеоки шенгенци хе хе
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
#6
Евгени е проучвал историята на селото, както спомена, повечето са се изселили за Русия и идват нови хора. Ввероятно официално са заменени за татари, зашото това не са били самоинициативи, а е имало държавно споразумение между Русия и Турция. Знаят се само няколко рода от старите, а другите са преселници от различни места.
Сега точно Граматиково може да не е било татарско село, но наоколо е имало, всички забягват след това. Евгени има някакъв роднина, на който жена му я убива заблуден куршум като бяга от Източна Тракия 1912 година и се жени в последствие за останала някак си татарка " с шалвари". Гърци също е имало и не само по крайбрежието. Те и досега си играят още нестинарските танци в Гърция.
МтДнк: Т2
 
Reply
#7
Нестинарските танци не са гръцки а български, Граматиково винаги е било българско, хора са се изселвали и са идвали, съвсем други са селата с изселници, изселници от Одринска Тракия в общините Средец,Малко Търново и Карнобат почти няма

Татари на нашата територия,както и черкези е имало за много незначителен период от към 1850 до оОвобождението и Черкезите на 99% са избити или изселени а татарите са изселени или претопени на турци

Евгени ,какво общо има с това село той не е ли софианец с жилка в пернишкият шоплук и хасковските села?
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
#8
Нещата не са съвсем така, както си ги описал. Има два Даутеви рода. Единият, който аз съм тествал, си е местен род, а другият е от не знам си къде, но са доста черни. До колкото знам, този връх носи името на някакъв човек от вторите Даутеви, който е умрял там по време на преселението им първо в Сатовча, а после в Кочан.

Маджирските пак са два рода. М(ох)аджир означава "преселник" на арабски през турски. Едните Маджирски са преселници от Етрополе с тюркски произход, а другите са помаци от съседното село Манастир, което е било изселено след Лозанския мирен договор. В интерес на истината, в Кочан пристигат три рода от Етрополе - Маджирски, Дервишеви и Етрополски, като първите два са с тюркски, а третият с помашки произход. В съседното село Фъргово също има преселници от Етрополе - Аматевия род.

Койнаровите са доста черни. От всички, които аз съм тествал, само двамата E-V13 са по-мургави. Други всички са светли или руси.
mtDNA: T2f2
Y-DNA: R1b1a1a2a2c1a1a3 (A1777/BY611/Y10789)
 
Reply
#9
Доколкото си спомням, от Граматиково е женската линия на бащата на Евгени. Той отдавна се кани да пише книга, като ДНК тестовете са правени с такава цел, да се изясни произхода на родовете.
Имало е заселници от Одринско в Стандженските села, опразнени от татари и гърци, но наличието на такива не споменава много в нашата историография.
Относно татарските заселничества, те не са само 1850-1878 като черкезите. Татари се изселват в Османската империя масово след започване на руската експанзия първо на изток, а след това на юг. Например, Волжки татари основават Татар Пазарджик през 17 век, Екзодусът на Кримските татари започва в края на 18 век, например князе Гиреи са заселени в Карнобатско. След това след всяка успешна война на Русия в 1809, 1829 и пр. прииждат още.
Татарите се изместват с турците още тогава, и този процес продължава и досега. Интересно, че българските турци се стремят да отричат такава връзка, но аз мисля, че всички с голям процент азиатско имат такава. Изглежда защото Османските турци са били основно привилигировани градски жители и изведнъж им наидват някакви направо от степта и юртите, които те са гледали отвисоко.
Но да не разводняваме темата, моля някой да създаде нова, например за миграции на други етноси на територията на България.
МтДнк: Т2
 
Reply
#10
(05-28-2015, 09:59 PM)Trifud Писа: Нещата не са съвсем така, както си ги описал. Има два Даутеви рода. Единият, който аз съм тествал, си е местен род, а другият е от не знам си къде, но са доста черни. До колкото знам, този връх носи името на някакъв човек от вторите Даутеви, който е умрял там по време на преселението им първо в Сатовча, а после в Кочан.

Маджирските пак са два рода. М(ох)аджир означава "преселник" на арабски през турски. Едните Маджирски са преселници от Етрополе с тюркски произход, а другите са помаци от съседното село Манастир, което е било изселено след Лозанския мирен договор. В интерес на истината, в Кочан пристигат три рода от Етрополе - Маджирски, Дервишеви и Етрополски, като първите два са с тюркски, а третият с помашки произход. В съседното село Фъргово също има преселници от Етрополе - Аматевия род.

Койнаровите са доста черни. От всички, които аз съм тествал, само двамата E-V13 са по-мургави. Други всички са светли или руси.
Колега това не съм го писал аз а някой от вашето село 
EU-100
J-CTS6061
H2a2a1
 
Reply
  


Към форум: