• ¡Welcome to Square Theme!
  • This news are in header template.
  • Please ignore this message.
Здравейте гост! Вход Регистрация


Рейтинг:
  • 32 Гласа - 2.78 Средно
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
предславянският Северозапад
#21
Аз също Дилов, бях началник на мед.служба на старозагорския ракетен дивизион (22130) в продължение на няколко години от 1992 до 2001 г. А подполк. Иван Лазаров, с който се познавате, го познавам лично.

За Северозапада, преди славяните тук е имало основно власи, Аврелиан ги преселва от Дакия и заварените дарданци, трибали и пр. представители на дако-дардано-гетската езикова общност. Днес преките потомци на дарданците са албанците, примесени и с по-малко илири. Ето и малко влащка топонимия в Западна България:

Влашка топонимия в България (с историческите български земи в Източна Сърбия). В района на западно и около София, Западното Средногорие, има много влашка топонимия:
Бучино – от рум. búcină – пън,
Орландовци – от рум. urlá, арум. urlu – реве, бучи, алб. urelë – вир, водовъртеж,
Ботунец – от рум. bot, алб. but – ведро, също с. Ботуня (община Криводол, Враца), р. Ботуня до Вършец, с. Ботун в Западна Македония, също с. Ботун до Подгорица в Черна гора, с. Ботуње между Крагуевац и Баточина и Ботуња в община Брус в Шумадия (Сърбия),
Бутурец – от рум. butoara – дупка в дънер,
Драгоман – от лат. Drаgon mons – драконова, змейова планина,
Банишора - от рум. banc – наноси, тиня, бавно течаща вода,
Костол, връх в Пернишко – от рум. coaste, латински costa – ребро,
Вакарел – от рум. văcar – говедар,
Пасарел - от рум. păsărél - птичка,
Асарел – планински връх и река до Панагюрище – вероятно от рум. aşcia – разсичам, алб. ashkë – отломък, треска, отсечен,
Мерул – местност до Панагюрище, от рум. măr, в мн.ч. merele, алб. mollë, латински malum – ябълка,
Калафат, освен град в Румъния, е и местност до Вакарел – от рум. calafat – въже за теглене, също местности до Копривщица,
Крецул – от рум. creț, алб. curl – къдрици, рошав, латински crispum – къдрици, т.е. обрасло място,
Нигрил (до Троян) – от рум. negru – черен,
Урсулица (до Тетевен), Урсул (до Яна), Урзел (до Троян) – от рум. urs, латински ursus – мечка,
Лупов дол (до Бурел) – от рум. lup – вълк,
Чербул – от рум. cerb, латински cervo – елен,
Крънул местност до Дупница – от рум. crenel – зъбер, скали, скална теснина,
Сурдулица (до Враня) - от рум. surdul, алб. shurdhër, латински surdus – глух, т.е. глухо място,
Берковица – в рум. berbec, алб. ber – овен,
Бурел – име на котловина в Западните покрайнини, разположена между Сърбия и България, съществува и гр. Бурел в Северна Албания – обл. Мати, свързано с алб. borë – сняг, рум. bură – слана,
Кацарел – местност в Габерската клисура (западно от Перник) – от рум. cațe – овчарска гега,
с. Чорул (до Драгоман) – от рум. chur, churuj – решето,
с. Ерул (до Трън), с. Ярбата (до Тетевен) – от рум. erbur, iarbă, алб. bar, латински herba – трева,
с. Копиловци - рум. copil – дете.
И др. по-отдалечени места, вероятно Чирпан – от рум. curpăn, алб. kurpen – лоза.
Връшка чука, от *Vrs < рум. urs – мечка, т.е. «мечкин върх», аналогично е и названието Вършец в България,
Витоша – И. Дуриданов предлага влашки произход, от рум. vită – говедо, вол (в италийските ез. *vitell – биче, теле, хетски и анатол. ез. *wawa - бик), със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието (ХІ в.), а според друго мнение и може да се свърже с алб. vith – извит, заоблен, крив, бедро, хълбок, талия, задната част на коня. Витоша е единствената куполообразна планина в България и основното и било се откроява добре от останалите планински масиви),
Витиня (среща се в Софийско и в Косово поле), от рум. vită – говедо, вол, т.е. пасище за говеда.
Вич е също е име на малка планина в Македония, в алб. viç – теле, като аналогичен произход на топонима Витиня, Витоша,
Свърлиг от рум. zvârlugă – щурец,
Бачиловци – от рум. báci – старши овчар, откъдето и бачия – мандра,
Бериловци, Берковица – от рум. berilă < алб. berr – овца, рум. berc, bearčă – овца,
Балта, Балтач, Балта-Бериловци – от рум. baltă – ливада, мочур, блато, латински palude – блато, (това показва, че името на езерото Балатон в Унгария е със субстратен предславянски произход),
Гургулят в България, и Гургусовъц (сега Княжевац) от латински gurgus – дълбока вода,
Корбово – от рум. corbu, латински corvus – гарван,
Шугринци – от рум. sugár – агне сукалче,
Будурова појата (Будурова кошара) в Тимошко, от рум. búdur – висока стена,
Периш от рум. periş – крушова градина,
Петришор – камениста месност до Костенец, от рум. piatră – камък,
Струга (в Македония), в алб. shtrungë, рум. strungă – теснина, пролом, тясно място,
Троян – от румънски troian – насип, нанос, пряспа, troiеni – натрупвам, нахвърлям, образуване на снежни преспи, и днес проходът Троян-Кърнаре е сред най-трудните за преминаване през зимата, заради обилните снеговалежи,
Търново – столицата на Втората Българска държава и вероятно родово владение на Асеневци – идва от влашкото turnu – кула, от латински turrim – кула, топоним широко разпрастранен в Европа (исландски turn, шведски torn, датски, норвежки tårn, холандски toren, фризки toer, немски Turm > руското тюрма – затвор, в унгарски torony – кула (или от влашки, или от немски), в келтските езиц tur / twr > в англ. tower, в латвийски tornis, и както смята Ал. Николов, на Балканите този топоним се среща там където е имало влашко население, напр. Tirnavos (Τύρναβος) в Гърция, до гр. Лариса в Тесалия (Голяма Влахия), и се простира до Trnava в Словакия, където е със субстратен келтски произход (Nikolov, 2008), и др. (Миков, 1943: 77-78), (Гацовић, 2008: 55-77)
 
Reply
  


Към форум: