Форум за Българска ДНК Генеалогия

Оригинален вид: Регистри в Държавен Архив и ЕСГРАОН
В момента разглеждате олекотената версия. Вижте оригиналния вид с форматирано съдържание.
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
Официално регистрите по гражданско състояние се съставят в кметствата след 24-03-1893г. с приемането на правилник към Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията приет на 15-12-1892г. С приемането на закона за първи път се въвежда официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние. Преди въвеждането на актовете по гражданско състояние събитията раждане, женитби и умирания са се доказвали чрез свидетели и с писмен документ. Съществували са и църковни регистри.
от 01-01-1921г. на основание Закон за регистър на населението от 19-12-1920 / ДВ. бр. 214 от 21-12-1921г. се въвеждат регистри за населението въз основа на сведения, които дават главите на домакинствата при общото преброяване на населението извършено на 31-12-1920г. В регистъра се записват всички жители на общината, които имат постоянно местожителство в нея. Воденето на регистрите за населението се възлага на градските и общински кметове. Тези регистри са се водили до въвеждане на Единната система по гражданска регистрация през 1977г., когато лицата са получили ЕГН.

Информация за местонахождението на регистрите по гражданско състояние и семейните регистри може да се получи от ГД "ГРАО" http://www.grao.bg в раздел местосъхранение на регистрите.

горното е извадка от отговор към мен от община Велико Търново във връзка мое запитване за документи по гражданско състояние
Първоначално мислех, че е необходимо да внеса писмото лично на гише, но практиката да се изпрати писмото по пощата с обратна разписка се оказа по-ползотворна. На този принцип ми отговориха и предоставиха документи Община Пловдив, община Попово, община Карлово. Община Свищов също отговори, но аз търсих документи преди годината 1893г.
Писмата до общините следва да се адресират до кмета на съответното населено място, а не както първоначално смятах, че трябва да е до регионалната служба ЕСГРАОН. Йерархично службата е подчинена на кмета и неговата резолюция е необходима, за да се задвижи апарата.

При писмо до кмет - нужно е да се посочи каква е роднинската връзка с търсеното лице, желателно да е пряка, но е възможно да се получат документи и за братя и сестри на пра-дядо или пра-баба.
Натъкнах се разни варианти на предаване на данни в Държавен архив
  1. Община Велико Търново пази всички регистри от 1893 до днес при себе си в служба ЕСГРАОН
  2. Община Елена, окръг Велико Търново е предала регистрите до 1910г. включително в Държавен Архив Велико Търново, останалите са в ЕСГРАОН Елена.
  3. Община Пловдив е предала регистрите за раждане и смърт до 1910г. включително и регистрите за жентиби до 1920г. включително в Държавен Архив Пловдив, т.е. съхранява за първите след 1911 и за вторите след 1921г.
  4. Община Попово е предала регистрите за раждане, женитби и смърт в Държавен Архив Търговище за периода 1893 -1910 и за периода 1929 -1933г. включително. Т.е. неясно защо са запазили периода 1911 -1928г.
  5. Община Пазарджик е предала регистрите за раждане, женитби и смърт в Държавен Архив Пазарджик за периода 1893 -1910, докато за село от окръг Пазарджик като Калугерово или Овчеполци не са предадени в Държавен Архив и са си в ЕСГРАОН.
Държавен Архив предлага услугата проверка - преглед на архивни единици.

Бях пуснала писмо с обратна разписка до Държавен архив Пловдив с молба да бъде открит Акт за женитба, като знаех ориентировъчно годината на сключване на брака по годината на раждане на първото дете, както и ориентировъчното място - Пловдив или Калофер. По мое искане проверката включваше диапазон от няколко години. Документа беше открит и ми струваше 50лева, но ми спести ровене и четене в архива.

Организация на регистрите

Вид 1 - предварително напечатани бланки, в които се попълват данните - използвани са в периода 1900 - 1906 (ориентировъчно) и лесно се търси в тях.

Вид 2 - книга с празни листове, в които се изписват по хронологичен ред актовете - раждане, женитба, смърт, - както дойде събитието и както дойде на страницата. Има актове дето започват от последния ред на страницата. Тези актове дори нямат заглавие от типа - акт за раждане, а трябва да го прочетеш до средата, за да разбереш дали е акт за раждане или смърт. Направо е отвратително да се четата тези. Трябва ви линия и като се изморят очите - лупа.

Вид 3 - книга с празни листове, в които се изписват по хронологичен ред актовете - раждане, женитба, смърт, - както дойде събитието, но всеки акт започва на нова страница и има поле, в което са изнесени имената на лицата в акта. Тук бъдете внимателни - при раждане изнасят името на свидетелите и бащата, а не на самото дете.

Вид 4 - като вид 3, но са се поддържали отделни книги (регистри) за отделните събития - книга за раждане, книга за женитби, книга за смърт. По-лесно е търсенето от вид 2 и 3, защото може да се фокусирате тематично.

Екстрата - Индекс!
За някои регистри съществуват индекси създадени на по-късен етап. Индекса е азбучен, като посочва името на лицето, за което е създаден акта, и номера на акта. Понякога в индекса има и дати. Понякога има и куриози - индекса за раждания през 1898 (в регистър В ДА Пазарджик) беше пришит в регистър за умирания за 1899г. А аз предния ден гледах ражданията и 1898 я прегледах лист по лист. Чувствах се адски прецакана.
Фотокопие А3 - обикновена поръчка е 0.50лв

Доколкото си спомням заверка - вярно оригинала, за да е валиден документ в съда е 6.00лв.
В актовете обръщайте внимание на свидетелите - често това са роднини - братовчеди, сватове, зетьове - в повечето случаи се записва родствената връзка. На свидетелите също се описва възрастта и професията.

В актовете за женитба са описвани четиримата сватове, професия - занаят, възраст, място на раждане и други подобни, като там често жените са със бащините имена. Така ясно са се опитвали да  разграничат лицата, с цел да няма близкородствени бракове.

В актовете за смърт също така се описват родителите на починалия, но в този случай майката е с името си по мъж, а не по баща.  Има и редки случаи, където писарът не си е дал зор да опише родителите и е заместил имената им с "неизвестни". Ако този, който умира, е оженен / омъжена и не е вдовец/вдовица т.е. остава другия съпруг жив, задължително се посочва колко години е проживял брака. С откриването на акт от 1901 на дядото на моя дядо, разбрах имената на родителите на починалия и успях да върна родословното дърво с още едно поколение родено в началото на 1800-те

В актовете за раждане се посочва кое подред е детето на майката - така може да се открият нови лица, както и чрез актовете да се подредят децата, дори и да не се открият всички актове. Например ако  знаем за 4 деца, но по актовете открием, че това, което ние знаем, че е 4 е пето съгласно акта.....
Благодаря Пилър, много полезна информация! Аз засега имам олигинален смъртен акт на прадядо и наистина свидетел е първият му братовчед, пише им и занаятите и имената на родителите на прадядо сега ако на някой от тези родители намеря ще е голямо попадение, скоро излизам в заслюжена отпуска и освен,че ще трябва да уча за изпити ще посетя и общините от където е рода
Внимавайте с образуването на имената на жените след брака.

След брака те не са запазвали бащиното си име, а са приемали личното име на мъжа като второ. До към 1900 не са имали трето. За някакъв период до 1940-те имената на жените са били личното на жената, второто е личното на съпруга и третото е бащиното на съпруга.

След 1940-те вече са личното на жената, второто е личното на бащата на жената и третото е бащиното на съпруга.

Когато описвате в писмата за държавен архив и ЕСГРАОН изписвайте им и изисквайте да търсят различните варианти:
например с Тодора, дъщеря на Стефан Колев, омъжена за Емануил Киров Данчев

  1. лично, бащино = Тодора Стефанова
  2. лично, бащино, фамилно = Тодора Стефанова Колева
  3. лично, личното на съпруга, бащиното на съпруга = Тодора Емануилова Кирова
  4. лично, личното на съпруга, фамилното на съпруга = Тодора Емануилова Данчева
  5. лично, бащино, фамилното на съпруга = Тодора Стефанова Данчева
  6. лично, бащино, бащиното на съпруга = Тодора Стефанова Кирова

Отделно като знам, че в някои актове, Тодора (в акта за жентиба) е записана Тодоринка Данчева (в акта за раждане на първото й дете), Тодора Е. (Емануилова) Данчева (в акта за раждане на третото й дете), т.е. има и вариации в малкото име - нещата стават още по-объркано хаосни!
Обратно към регистрите -

Община Пловдив ми отговориха, че е имало преброяване в следните години
  • 1926
  • 1934
  • 1946
  • 1965

Т.е. този "семеен регистър" се е започвал в съответната година по-горе и в него са се вписвали всички промени до новото преброяване. Например страницата за домакинството от 1934 съдържа информация до 1946, а този от 1946 до 1965, а този от 1965 до въвеждането на ЕСГРАОН в 1977.

Например аз използвам тези регистри за да се извлече информация дали определено лице е било живо към определена дата.
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17