Форум за Българска ДНК Генеалогия

Оригинален вид: Първа книга за генетична генеалогия на български
В момента разглеждате олекотената версия. Вижте оригиналния вид с форматирано съдържание.
Страници: 1 2
Не знам защо никой не съобщи за излизането на първата книга за генетична генеалогия на български "Въведение в генетичната генеалогия". Неин автор е администратора на Българския генетичен проект Евгени Делев, добре познат на повечето форумци.
Тя се предвижда да е в две части, като първата се занимаа с основни положения в генетиката  и генеалогията, така че е полезна за начинаещи.
Тези,които живеят в чужбина, могат да си я поръчат от Ебей сайта на Евгени.
http://www.ebay.fr/itm/Introduction-of-G...236edee94c
За България се разпространява от фирма Теогена, ул.Гурко 10, София, тел.029812792 срещу 29.99 лева.
Евгени ще носи екземпляри на срещата в петък, ако някой иска да си купи.
Ах, Фенке, разбрахме с Евегени да напише кратък текст, които да представи книгата, за да го публикуваме в този сайт и във фейсбук, но явно е забравил.....Ще му напомним в петък. Сигурно като се прибере във Франция ще отдели време и ще сподели файл.....
Гледайте тази вечер 120 минути по БТВ, Евгени ще говори за книгата от Париж.
Вчера разгледах книгата в една книжарница. Жалко за луксозното издание! Изводите му са катастрофално антинаучни, писани от автохтонист-патриотар, но не и от учен.
Генетичната информация вероятно е поднесена подробно, не споря само я разлистих, но в историческата част Делев е кръгла нула. Не може да твърдиш че на Балканите има само българи, че и гърци и сърби - това са българи сменили езика си, и че българският език е семито-хамитски език. Славяните били измислени от руската пропаганда и пр. дивотии, достойни за в-к Атака, но не и за научно издание, тъй като Делев претендира за такова. За пореден път се убеждавам, че генетиците и хората с по-широки познания в тая област, като физика Делев, които хал-хабер си нямат от история и етногенеза, са в състояние да тълкуват резултатите. И за пореден път си задавам въпроса, това ли е българската наука, превърнала се в евтино жълто издание!!! Книгата на Делев е триумф на автохтонистката "фолк-хистъри" чалга псевдонаука у нас, която в последните години упорито се стреми да измести академичната наука в жалкото българско общество. А основите на тази лудост беше поставена от Людмила Живкова и нейните пантракийски увлечения, щедро подхранвани от "придворните" историци като сем. Фол.
Жалко за луксозната книга, прекалено скъпа (35 лв) но прекалено куха за да си я купиш!

Съдейки по тези резултати на изсл. на у-хромозомната ДНК, около 70 % от съвремените мъжки родословия имат доиндоевропейски, местен автохтонен произход (хаплогрупите E, I, J, T, G), а чисто индоевропейските родословия (R1a и R1b) са 28 – 30 %. Угрофинската N e в 0,5%. Типичните за Средна и Източна Азия хаплогрупи C, Q и R2 са около 1 %, около 0,5 % е хаплогрупа L, срещаща се както в Средна Азия, така и в Източен Анадол, и вероятно около 1 % са асимилирали се във българската среда цигански родословия (Н).
Доиндоевропейското население е принадлежало към прахамито-семитската (Е, T, J1, J2) и пракавказката езикови групи (G2, J1, J2). Напр. предполага се, че самата прасемитска общност е възникнала в Предна Азия и Леванта, от смесването на Е родословията идващи от Африка и първоначално обособилите се около Кавказ J1, J2 родословия. Що се отнася до представителите на по-древните I1 и I2 родословия, те вероятно също са говорели на някакакъв много по-древен бореален език.
За да се разбере какво е древнобългарското наследство в генетичната картина на съвр. българи е необходимо извличането и изследването на древна ДНК от костен материал, т.е. от български езически погребения, които със сигурност са принадлежели на Аспаруховите българи от езическият период VII – IX в. За съжаление такива до момента поради различни причини не са правени. И това много затруднява тълкуването на картината. Например в групата на индоевропейските родословия, влизат както древното гето-тракийско население, славяните, други примеси, и също древнобългарски родословия. В хаплогрупите G2, J2 които са типични за Кавказ, може да влизат не само местни автохтони, а и древнобългарски родословия. Процентното съдържание на N1c у съвр. българи е напълно съотносимо към това у всички южно- и западнославянски народи, което подсказва че то трябва да се добави към славянския дял. Азиатските C и Q може да са както с древнобългарски произход, така и с по-късен, напр. аварски, или печенего-кумански. За R2 родословията може да се предполага, че са свързани с древните българи, тъй като основно се срещат в Средна Азия и Кавказ.
Ето защо без изследването на костна древнобългарска ДНК, тълкуването на резултатите си остава на ниво „гледане и гадаене по утайката в чаша кафе“.
Но това което може да се каже със сигурност, е че съвр. българи са наследници на голям брой местно автохтонно население, първоначално разтворило се сред индоевропейските антични жители на Балканите, а след това асимилирано като заварен субстрат от Аспаруховите българи. Подбона е картината и в Западните Балкани, напр. в Босна и Херцеговина, мъжките I2 родословия са 50% от всички изследвани родословия, в Хърватия честотата е малко по-ниска 42%, а Е родословията са съотв. 14,5% и 2,5%, Т родословита са съотв. 2,5% в Босна и Херцеговина, при липса в Хърватия, а J1 и J2, съотв. 7% в Босна и Херцеговина и 3,5% в Хърватия. Това показва, че в Босна и Херцеговина 71,5% от родословията имат автохтонен „илирийски“ произход, като към тях трябва да се прибави и R1a, R1b родословия, тъй като илирийците се формират като индоевропейски народ на базата на заварен по-древен I2 субстрат. Носителите на славянския език са R1a родословия които в Босна и Херцеговина са 13,5% а в Хърватия 29%, но не всички са славянски, а трябва да се отчита и античните индоевропейци, носители на илирийския език.
Ще дадем пример с германците. Едно изследване на 103 мъже от столицата Берлин (Европедия), дава следните резултати: R1b (23,3%), R1a (22,3%), I (32%), E1 (9,7%), G2 (1,3%) или автохтонните родословия са 44%, а индоевропейските – 45,6%, т.е. съотн. автохтони / инодевропейци е 1/1. Като се вижда, някогашните „чисти арийци“ са също смесен народ.
Въпреки че изворите рисуват страшни картина на погроми и масово избиване на население в древността и средновековието, генетиката показва обратното. Античното население е преживяло варварските нашествия, свързани с „Великото преселение на народите“, за да се влее като субстрат в новите народности възникнали върху руините на Римската империя.
Картината за България показва, че със сигурност Аспаруховите българи, не са били чак толкова монгоборойни, като се пише от различни съвр. автори. Славяните също не са били толкова многобройни както се смяташе в миналото. Въз основа на някои типични за славянските народи хаплотипове на R1a, проф. Иво Кременски изчислява славянските родословия на 10 – 12 %.
Ако един ден доживеем изследване и публикуване на древна Y хром. ДНК, извлечена от кости на Аспаруховите българи, вероятният процент на чистобългарския дял у съвр. българи едва ли ще надвишава 10 – 20 %. За това има и обективни исторически причини. Византийското владичество нанася голям демографски удар върху потомците на Аспаруховите българи. Те са били съсредоточени в съвр. Североизточна България. Но след погрома от походите на Святослав Киевски и окупирането и` от Византия, в този район започват масови печенежки нападения, които водят до изселване на местното българско население и пръскането му в останалите области на империята, в търсене на по-спокойни места. Така люлката на Аспарухова България се обезлюдява почти напълно. Впоследствие и промените в климата водят до засушаване в тези райони и те си остават рядко населени до идването на османските турци. Поради тази причина, основната маса турски колонисти са заселвани точно в този регион.

Сама по себе си генетиката трудно може да обясни етногенезата на един народ, и затова тя може да се използва единствено като помощно средство в един интредисциплинарен подход, за потвърждаване или отхвърляне на даден исторически аргумент, приложено комплексно към останалите доказателства от изворите, археологията, антропологията, лингвистиката и пр. От нея не трябва да се очакват чудеса, но най-вече е необходимо изследването и на извлечена Y-хром. костна ДНК от древнобългарски скелети, което ще изясни много от спорните въпроси.
В последно време, сред по-широката общественост, въпросът за произхода на българите се измества по посока на автохтонистки концепции, упорито разпространявани от различни безотговорни „фолк-хистъри“ творци. И като един от доводите си, те използват точно данните от публикуваните генетични изследвания. Изследванията на българските генетици, се потвърждават и от водещи светвоноизвестни специалисти. Например до подобни резултати, въз основа на публикуваните данни за Y-хром. хаплогрупи, стига и изследването на Волфганг Хаак, в което се изчислява делът на индоевропейските, неолитните земеделски и палеолитнтие родословия на ловци и събирачи. За българите той дава следните данни: 31% индоевропейци, 55% неолитни земеделци 14% палеолитни ловци и събирачи. (66) Или в групата „индоевропейци“ влизат древните антични автохтони (траки, мизи, дардани и пр.), славяните и прабългарите, а групата на автохтоните (земеделци и ловци) прави общо 69%.
Така поднсени „суровите“ данни „наливат много вода в мелницата“ на автохтонистите търсещи „древните европейски корени“ на българите. И е пример как генетиците-професионалисти не могат сами да тълкуват резултатите си, защото не са на ясно с етногенезата от историческа гледна точка.
Доводите на „автохтонистите“ са извънаредно елемантарно профанизирани: щом около 60-70% от българските мъжки родословия са от местен произход, а сред мт-ДНК от древните българи липсват източноевразийски хаплогрупи, значи българите са траки!
Следвайки тази „логика“, би трябвало българите да се гети, а не траки, тъй като България възниква на север от Стара планина, където живеят гети, мизи, трибали, но не и траки, но лаиците не правят разлика между античните балкански народности, за тях всички са „траки“ вкл. и античните македонци, за които изворите сочат че са потомци на дорийци останали на север. И оттам се започва с фантастични обяснения как траките се наричали „българи“ което идвало от пелазги, или че българи идвало от кула „пиргос“, тъй като били гранично население на римляните и прочие нелепости.
Когато говорим за произхода на българите, трябва да се има предвид, прозхода на общността дала името на народа „българи“. И трябва да бъде ясно че народите не са биологична а обществено-социална категория. Тяхното формиране е динамичен и непрекъснат процес във времето. Винаги има наличе на два основни компонента – субстрат или заварено, местно, по-рано преселило се население в дадена територия и адстрат – господстващ етнос, който дава облика, името, държавността и в много случаи (но не е задължително) езика на формиралата се общност. Българите са именно адстрата, който споява в една общност, различните разнородни субстратни съставки състоящи се от местни автохтони, славянски племена и др. примеси насложили се с течение на времето, напр. печенеги и кумани. По аналогичен начин античните индоеворпейци идвайки на Балканите заварват доиндоевроейски субстрат, говорещ на древни прасемито-пракавказки езици, но налагат своята култура, езици, племенни названия.
Днес например сме свидетели на много негативни процеси протичащи сред българската народност: почти пълната асимилация на българите останали извън България в съседните страни, голям отлив на българско население от самата България (около 2 000 000) и неговата доброволна асимилация в Западна Европа и САЩ, нарастване дела на небългарското малцинствено население изцяло чуждо и враждебно на българския културен модел, промяна на националното самосъзнание под влияние на разюздания „либерализъм“ и др. идеологически фактори (съвр. „македонци“ в БЮРМ, ОМО „Илинден“ в България) и религиозна пропаганда (българите-мюсюлмани в Западните Родопи), също налагането на глобалистичен, космополитен, национално-нихилистичен „анархо-либерален“ и крайно егоистичен мироглед сред по-младите поколения и др. Това са все процеси с непредсказуемо и подчертано неблагоприятно въздействие за в бъдеще, които ще поставят пред изпитание, самото съществуване на българската народност и нация.
Основното предизвикателство пред родната генетика, е да успее да идентифицира именно древнобългарския адстрат, което ще изясни изцяло как той се е вписал в съвр. българска общност и в крайна сметка, от какви компоненти е бил съставен, което най-после ще изясни и неговия произход!
(03-05-2017, 04:37 PM)Шчекн Ичр Писа: [ -> ]Вчера разгледах книгата в една книжарница. Жалко за луксозното издание! Изводите му са катастрофално антинаучни, писани от автохтонист-патриотар, но не и от учен...
Съгласен съм с теб, но това е нивото, както на набедените ни "учени", така и на необразованите ни "любители"... Angry Малко си объркал процентите. Автозомни тестове определят славяните у нас на 40%, а прабългарите на 2%...
Аз посочвам проценти според Y-хром ДНК. Автозомните тестове са още по-мътна работа, а как определиха "прабългари" като не е ясно и досега какви са? Ако имат предвид влияние на монголоидната раса, това не са "прабългари".
ха, ха-да, рано е още за писане на книги от позиция на последна Истина защото такава няма.  Изследванията от последните 5 години когато стана Голямото изследване на Карачанак и се масовизира Проекта показват състоянието на сегашното българско население достигнало максимум около 9 милиона през 1990 година. Дали преди 100 години, когато населението е било около 4 милиона, или преди 200 години когато след злощастна поредица чума-кърджалии-чума, населението на сегашните български земи е сведено до 1 милион, процентите са били същите аз силно се съмнявам. Съмнява се и самият Евгени Делев. Той и някои други форумци смятат, че компенсацията на избитото и измряло от глад и болести население е станало с масивно преселение на хора от Западните Балкани-Босна, Албания, Македония, , Епир, Тесалия, което обясняват с голямото количество мъжки потекла от групите Е-V13, I2a, R1b-L23, общо над 50% при сегашното население. Тези групи са мажоритарни в Босна, Косово, Албания.  За сега няма генетични данни, че добре и отлично изследвани българи от горните групи се клъстерират с бошняци, албанци или косовари. Та по-скоро сегашното състояние не е в резултат от масивни миграции в една посока, а от разрастване на място от местните оцелели след поредния геноцид и разпространени и смесване в условията на след освобожденската и следдеветосептемврийска урбанизация. Smile
Тогава имай предвид, че славяните идват тук смесени. Чисти племена в ранното Средновековие няма. Те не са само носители на R1а (RM-17), но и на R1b (R1b-S21 ) и I2 (I-P37.2). Затова процентите им няма как да са 10 или 20, а надхвърлят 35.
Ами аз много пъти съм обяснявала, че масовата миграция от югозапад не е на албанци, а на славяноговорящо население от същите места. По въпроса за албанците, макар известна част от православните, които остават на територията на България се българизират, много по-голама част българи и власи се албанизират. По тази причина южноалбанското население прилича донякъде на македонци и българи. А албанизирането на българите и масовата емиграция на останалите става след приемането на албанците на исляма, отслабването на централната власт и фактическо управление на областта от албански уорлордс.
Относно почти пълното турцизиране на Североизточна България и равнинна Тракия съм ви дала достатъчно исторически труда, които не се опират на генетика, а на стари архиви, доколкото нашата историческа наука желае да изследва отоманските, които се намират в наши ръце.
Наскоро ми попаднаха два интересни исторически труда, които качих на моя Гугъл драйв, защото не можах да ги намеря другаде по Нета:
А. Иширков - Град София през ХVІІ в.
https://drive.google.com/open?id=0BxnZkF...TF4eHFlc2s

Василка Тъпкова-Заимова - Нашествия и етнически промени на Балканите през VІ-VІІ в.
https://drive.google.com/open?id=0BxnZkF...GMxa1lKVE0

Оказва се, че в 17 век София преживява най-големия си разцвет през Османското владичество, когато се построяват редица джамии и други обшествени сгради, които остават почти същите до Освобождението. След това, за съжаление повечето се разрушават, превръшат в църкви и други, поради нежеланието ни да се свързваме с ориенталската култура. Но на какво се дължи този разцвет - оказва се на нещастието на други европейци. Софийските турци участват активно в успешните походи на османците в Унгария през 16-17 век и се връщат с голяма плячка. Част от нея отива за построяване на обществени сгради и лични "дворци", които те иначе не биха си позволили.
Относно населението на Стара София през 17 век може да четете от стр.37. Освен за пъстрата палитра от етноси, характерна за османските градове, споменава се една интересна подробност - не само турците, но и богати християни си купували робини, които турците докарвали от Унгария, Босна, Русия и другаде. Известно е, че голяма част от военната плячка на турците е заробено население по време на походи, както и прекупувано от Кримски татари, на които това е било основен поминък. Така че гени може да са останали по нашите земи и по тази линия.
Страници: 1 2